Уинтър полностью

Синдер вдигна филтъра и го чукна в една от тръбите над главата си. Облак прах я посипа и покри косата и ръцете й. Тя се закашля, зарови нос в ръката си и отново чукна филтъра, докато излезе всичкия прах.

— А! Метла. Ясно. Сигурно има в кухнята.

Синдер примигна и му се ухили. Обикновено Каи беше крайно самоуверен и в редките мигове, когато губеше почва под краката си, го обземаше безпокойство. А днес не за първи път му се случваше да бъде неуверен. Със събуждането си на борда на „Рампион“ Каи узна, че се намира на дванадесет хиляди километра от естествената си среда, но въпреки това през изминалите седмици той се бе приспособил към живота на кораба. Научи основните термини, хранеше с консерви и сушени храни, без да роптае, и смени сватбения си костюм с обикновената военна униформа, която всички носеха. Настояваше да помага там, където беше по силите му, дори им сготви някои от онези безвкусни ястия, макар Ико да отбеляза, че като техен кралски гост, те би трябвало да му прислужват. Предложението й разсмя Трън, а Каи се почувства още по-неловко.

И въпреки че Синдер не можеше да си представи Каи да абдикира от трона и да заживее като космически пътешественик и авантюрист до края на дните си, беше очарователно да го наблюдава как се опитва да прилича на тях.

— Пошегувах се — каза му. — Помещенията с двигателя обикновено са мръсни. — Отново прегледа внимателно филтъра, реши, че вече е задоволително чист, натика го обратно в цилиндъра и го завинти на мястото му. Бученето пак начена песента си, но тракането беше изчезнало.

Синдер изпълзя изпод турбината и тръбите с краката напред. Все тъй клекнал, Каи погледна към нея и се засмя.

— Ико е права. Истина е, че не можеш да останеш чиста за повече от пет минути.

— Това е част от работата ми. — Тя седна, а от раменете й заваля водопад от мъхчета.

Каи изтупа по-едрите прашинки от косата й.

— И откъде си научила всичко това?

— Кое, това ли? Та има ли човек, който да не може да почисти един кислороден филтър.

— Повярвай ми, повечето хора не могат. — Той подпря лакти на коленете си и зарея поглед из стаята. — И ти знаеш какво правят всичките тези неща?

Тя проследи погледа му към всяка жичка, всеки колектор, всяка бобина и сви рамене.

— Да, може да се каже. С изключение на онова голямо нещо в ъгъла, дето се върти. Изобщо не мога да проумея какво прави. Но надали е нещо важно?

Каи завъртя очи.

Синдер се улови за една тръба, повдигна се и мушна обратно ключа в джоба си.

— Изобщо не съм се учила. Просто поглеждам нещо и разбирам как работи. Веднъж щом това ти се изясни, можеш да намериш начин да го поправиш.

Тя се опита да изтупа и последните прашинки от главата си, но те сякаш нямаха край.

— О, значи просто поглеждаш нещо и разбираш как работи — попита Каи с привидна сериозност и се изправи до нея. — И това ли е всичко?

Синдер нагласи опашката си и сви рамене, неочаквано засрамена.

— Проста механика.

Каи обгърна с ръка кръста й и я притегли към себе си.

— Напротив, изобщо не е проста. — Почисти с палец нещо от бузата й. — Да не говорим, че е абсурдно привлекателна — рече и после я целуна по устните.

За миг Синдер се изопна, напрегната, но сетне целувката я стопли, разтопи я. Всеки път вълнението неизменно биваше същото, а към него се прибавяше удивлението и замайването. Това беше седемнадесетата им целувка (мозъчният й интерфейс отбелязваше броя — в известен смисъл против волята й) и тя се питаше дали някога ще свикне с това чувство. Да бъде желана, когато цял живот вярваше, че няма да се намери и един човек, който да гледа на нея другояче, освен като на чудат научен експеримент.

Камо ли пък едно момче.

И то не кое да е, а Каи, който беше умен, честен, добър и можеше да има всяко момиче. Всяко.

Синдер въздъхна и се подпря на него. Каи се улови за една от тръбите над тях и я притисна в конзолата на главния компютър. Тя не се противи. Макар тялото й да не й позволяваше да се изчервява, когато той беше тъй близо, някаква непозната топлина обливаше всеки милиметър от нея. Всяко нервно окончание пулсираше, искреше и дори това да беше седемнадесетхилядната им целувка, пак нямаше да й омръзне.

Тя плъзна ръце около врата му и се притисна плътно в тялото му. Топлината на гърдите му се просмука през дрехите й. Усещането беше прекрасно.

Но вечно готово да помрачи щастието й, дебнеше и съзнанието за краткотрайността на мига — те не можеха да останат заедно.

Не и докато Каи беше сгоден за Левана.

Ядосана от нахлуването на тази мисъл в главата й, тя го целуна настойчиво, но мислите й си знаеха своето и не й даваха мира. Дори да успееха и Синдер да си върнеше трона, тя трябваше да остане на Луната като новата кралица. Не разбираше много от тези неща, но й се виждаше трудничко да поддържа връзка между две планети…

Ъъ, една планета и една луна.

О, все едно.

Въпросът беше, че от Каи щяха да я делят 384 000 километра, което си беше доста разстояние и…

Каи се усмихна и прекъсна целувката.

— Какво има? — прошепна тихо.