Уинтър полностью

— Виденията ту се появяват, ту изчезват, но не се влошават.

— Днес имала ли си халюцинации?

Тя изпъна една гънка на ленените панталони и се замисли.

— След процеса вчера не съм. Там се превърнах в ледено момиче, а Еймъри изгуби главата си. Буквално.

— Да можеше последното да се сбъдне.

Тя му направи знак да мълчи.

— Никак не ми харесва как те гледа напоследък.

Уинтър хвърли поглед през рамо, но на площада не се мяркаше жива душа. Единствено музиката и смехът, които се носеха отдалеч, й напомняха, че се намират насред столицата.

— Сега, когато се завърна, трябва да си мериш приказките.

— Ти ли ще ми даваш акъл как да не се набивам на очи?

— Хиацинт…

— На площада има три камери. Две върху уличните лампи зад гърба ти, една, скрита на дъба зад слънчевия часовник. Нито една от трите не разполага с устройство за улавяне на звука. Освен ако не е наела хора, които да четат по устните?

— Откъде знаеш със сигурност? — Уинтър го изгледа ядно.

— Наблюдението беше един от специалитетите на Сибил.

— Дори така да е, кралицата можеше да те убие вчера. Трябва да внимаваш.

— Знам, принцесо. Нямам никакъв интерес да се върна в тронната зала като нещо друго, освен като верен кралски страж.

Грохотът над главите им привлече вниманието на Уинтър. Светлините на няколко космически кораба, които прекосиха осеяното със звезди небе, чезнеха оттатък купола. Бяха тръгнали към Земята.

— Войници — измърмори Хиацинт. Момичето не разбра дали това е съобщение, или въпрос. — Как върви войната?

— Никой дума не обелва пред мен. Но Нейно Величество ми се вижда доволна от победите… макар че още е бясна заради изчезването на императора и отмяната на сватбата.

— Тя не е отменена. Само временно е отложена.

— Опитай се да й го кажеш.

Той изсумтя.

Уинтър се подпря на лакти и обгърна лицето си с длани.

— Киборгът наистина ли е имал такова устройство, което предпазва хората от манипулация?

В очите му блесна искра, сякаш тя току-що му бе напомнила нещо важно, но щом понечи да се приведе към нея, въжетата го дръпнаха назад. Той изкриви лице и тихо изруга.

Уинтър се премести по-наблизо.

— Това не е всичко — обясни Хиацинт. — Ако се вярва на киборга, устройството преди всичко пречи на лунитяните да използват дарбата си.

— Да, ти спомена това и в тронната зала.

Той впи очи в нейните.

— А това ще предпази умовете им от…

Полудяване.

Нямаше нужда да довършва на глас, не и когато по лицето му се четеше толкова много надежда, като че бе решил най-сложния проблем на света. Неизречените думи увиснаха помежду им.

Това устройства би могло да я спаси.

Уинтър сплете пръсти под брадичката си.

— Но нали каза, че то е единственото.

— Да, но ако успеем да намерим патента за изобретението… дори мисълта, че е възможно…

— Кралицата ще даде мило и драго да спре подобно начинание.

Хиацинт се навъси.

— Знам, но все нещо трябваше да й кажа. Ако Сибил не ме бе арестувала. Неблагодарна кучка! — Уинтър се усмихна. Хиацинт улови погледа й и гневът му се стопи. — Все едно. След като вече знам, че това е възможно, ще намеря начин да направя устройството.

— Когато ти си край мен, виденията ми не са чак толкова непоносими. Скоро ще се оправят.

Той стисна зъби.

— Съжалявам, че заминах. Съжалих още щом разбрах какво съм сторил. Всичко стана толкова бързо и преди да се усетя, вече не можех да се върна при теб. Аз просто те… изоставих тук. С нея. С тях.

— Не си ме изоставил. Взели са те за заложник. Не си имал избор.

Той извърна поглед встрани.

Уинтър се изпъна.

— Тя не те е манипулирала, нали?

— Не през цялото време — прошепна той като на изповед. — Когато със Сибил се качихме на кораба им, аз реших да мина на тяхна страна. — Лицето му посърна от чувство за вина, което беше тъй странно, че Уинтър никак не беше сигурна как да го разбира. — А след това пък аз ги предадох. — И той блъсна ненужно силно главата си в слънчевия часовник. — Ама че съм кретен. Сигурно ме мразиш.

— Може и да си кретен, но бъди сигурен, че си много симпатичен кретен.

Той поклати глава.

— Ти си единственият човек в галактиката, на когото би му хрумнало да ме нарече симпатичен.

— Аз съм единственият човек в галактиката, който е достатъчно луд, че да вярва в това. А сега ми разкажи какво достойно за омраза дело си сторил.

Хиацинт преглътна с мъка.

— Онзи киборг, който Нейно Величество издирва под дърво и камък?

— Лин Синдер.

— Така. Е, отначало я взех за някое откачено момиче, тръгнало на самоубийствена мисия, нали разбираш? Казах си, че всички ни ще затрие с тези нейни бълнувания да отвлече императора и да свали кралицата от трона… и какво друго да си помисли човек, като я слуша какви ги дрънка? Затова си рекох, че ще рискувам и ако успея, ще се върна при теб. Пък тя нека погубва живота си.

— Само че Лин Синдер успя да отвлече императора. И се измъкна.

— Знам. — Той отново погледна Уинтър. — Сибил плени една от приятелките си, момиче, което се казва Скарлет. Едва ли си чувала за…

Уинтър грейна.