Крес въздъхна. Някога тишината и спокойствието й носеха утеха. В крайна сметка на такъв живот беше свикнала на сателита. Но сега се чувстваше още повече като затворник.
— До скоро — измърмори тя, а сетне добави почти на шега: — Донеси ми малко от тортата.
Хиацинт се спря с ръка на вратата. Лицето му се смекчи.
— Ще гледам да измъкна едно парче.
Отвори и замръзна.
Сърцето на Крес щеше да изхвръкне.
В коридора стоеше друг страж, вдигнал ръка, за да почука. Погледна Хиацинт, после Крес.
Хиацинт бързо се съвзе, скръсти ръце и се подпря на касата, препречвайки погледа на другия мъж.
— Какво искаш?
— Коя е тази?
— Не е твоя работа!
— О, я стига! — Стражът блъсна ръката на Хиацинт и се вмъкна непоканен в стаята. Крес се долепи до стената и тъй силно стисна портскрийна си, че чу как пластмасата простена в знак на протест. — Много гвардейци си вземат метреси, но ти не си от тях.
Вратата зад него се затвори.
Крес бе зяпнала непознатия, когато чу свалянето на предпазителя.
Мъжът застина. Беше с гръб към Хиацинт. На лицето му се изписа почуда и той вдигна и двете си ръце.
— Кой е казал, че ми е метреса? — изръмжа Хиацинт.
Крес преглътна. Стражът имаше загар, а вълнистата му коса беше подстригана над ушите. Тя не помнеше да го е виждала на доковете, когато им устроиха капана.
— Очаквах по-друго посрещане — рече стражът.
Хиацинт го държеше на мушка.
— Не обичам хора, които си врат носа в моите работи. — Лицето му беше спокойно. Толкова спокойно, че Крес имаше чувството, че вижда непознат. — Кини, нали така беше?
— Точно така.
— Още не съм ти благодарил, задето свидетелства в моя полза на процеса.
— Дреболия.
— Вземи оръжието му.
Дълго време мина, преди Крес да разбере, че Хиацинт говори на нея. Тя ахна, скочи от леглото и взе пистолета и ножа на Кини, а той не мръдна.
— Не ми се ще да те убивам, но ще трябва да ми дадеш убедителна причина да не го правя.
Веждите на Кини помръднаха. Погледна Крес с любопитство, но изобщо не беше уплашен.
— Спасих ти живота.
— Вече стана дума за това.
— Ако стреляш, всички гвардейци ще дотърчат.
— Повечето вече са на пост. Ще рискувам.
Крес сякаш долови усмивка, но Кини се обърна с лице към Хиацинт.
— Тогава какво ще кажеш за това, че спасих живота на принцеса Уинтър?
Хиацинт присви очи.
— Носят се слухове за бунт във външните сектори. Току-що се завърнах от акция в РМ-9 и докато претърсвах къщата на известен поддръжник на бунтовниците, доста неочаквано за мен се натъкнах не на друг, а на самата принцеса. Мислех, че е мъртва, както всички други. — Той наклони глава. — Сигурно е ужасно да смятат, че си я убил от дребнава ревност. То и аз да си призная, също вярвах. Донякъде се изкушавах да ти видя сметката за наказание и не съм единственият.
Един мускул трепна на лицето на Хиацинт.
— Съжалявам, че грешно съм те преценил. — Кини свали ръце и пъхна палци в колана си. Хиацинт не се помръдна. — Знам, че я обичаш повече от който и да е от нас.
Когато мълчанието се проточи толкова, че стана нетърпимо, Крес попита:
— Значи… тя е жива?
Кини я погледна и кимна.
— Казах й да се скрие добре. Доколкото знам, всички мислят, че е мъртва.
Хиацинт проговори с такъв глас, сякаш имаше пясък на гърлото:
— Добре ли изглеждаше?
Кини изви устни, развеселен.
— Бих казал, че изглеждаше по-добре от добре, но ти сигурно все пак ще ме застреляш.
Намръщен, Хиацинт свали оръжието, но не го прибра.
— Значи си я видял. Това обаче не обяснява как така си спасил живота й.
— Джерико също беше там. Предполагам, че той е знаел за заповедта на кралицата. Искаше да я убие и да домъкне тялото й тук, затова го застрелях.
При все че се стараеше да си придаде равнодушие, Крес чу как гласът му трепна.
— Уби ли го? — попита Хиацинт.
— Да.
Дълго се гледаха с ненавист, докато накрая Хиацинт рече:
— Мразех го.
— Аз също.
Постепенно Хиацинт се отпусна, но подозрението все още бе изписано на лицето му.
— Благодаря ти, че ми каза. Аз… тревожех се за нея.
— Дойдох за друго. Да те предупредя. В онзи сектор видяхме една кралска капсула, мястото на която не е там. Главата си залагам, че е твоя. Щом аз се досетих, кралицата също ще разбере. Тя може и да си мисли, че Уинтър е мъртва, но съвсем скоро ще узнае истината. — Замълча. — Кого заплаши да убие, ако не изпълниш заповедта й?
Хиацинт преглътна.
— Никого.
— Не вярвам. — Кини хвърли поглед на оръжията си, които лежаха до Крес, но не посегна да си ги вземе. — Веднъж нареди да убият малката ми сестра, а аз просто бях изгубил дирите на една прислужница, която бе откраднала нейни обеци.
Крес ококори очи. Но Хиацинт не се учуди.
— Е, който и да е бил — продължи Кини, — и двамата ще изгубите живота си, ако незабавно не се ометете оттук, преди Левана да е узнала, че си я излъгал. — Обърна се към Крес. — Сега вече мога ли да получа оръжията си? Остават ми пет минути, преди да се явя на служба.
Хиацинт се поколеба, сетне кимна и пъхна пистолета в кобура. Той се мръщеше, докато Кини прибираше ножа и пистолета си.
— Защо рискува живота си заради мен… за втори път?
