Уинтър полностью

— Корабът е бил краден. Все едно на чия страна е сега, този Трън си остава крадец и дезертьор. Трудно ми е да му съчувствам заради загубата му.

Каи не можа да сдържи ироничната си усмивка.

— Съгласен съм, но когато пак срещнем Трън, остави на мен да му съобщя новината.

Той плъзна поглед към езерото, където водата се плискаше в обгръщащия я купол. Сякаш там беше краят на света. Цивилизацията — съвършено капсулирана, цялата в блясък и чистота. Отвъд лежеше пустошта. На хоризонта се виждаше друг купол и Каи се почуди кой може да е.

Беше подбирал внимателно думите си. Когато пак видят Трън, а не ако. Така трябваше да мисли за съратниците си, за приятелите си. Така трябваше да мисли за Синдер, ако искаше да издържи. Чудеше се къде ли е тя сега, докъде е успяла да стигне. Дали беше в безопасност?

Почукването по вратата го сепна, но изненадата премина в ужас.

— Ето, започва се — измърмори. — Влез.

На прага обаче не го очакваше сватбен стилист, а един от неговите стражи, който държеше малък пакет, увит с цветно кадифе.

— Простете, че ви прекъсвам. Един слуга го донесе сутринта — подарък от Нейно Величество кралицата. Направихме тест за химикали и експлозиви. Няма страшно, можете да го отворите. — Той подаде пакета на Каи.

— С една дума, Левана няма да ме взриви преди церемонията? — попита Каи и пое кутията. — Колко жалко.

Стражът понечи да се засмее, но се сдържа. Поклони се отново и се оттегли в коридора.

Каи набързо разкъса опаковката, нетърпелив да приключи поредното мъчение, което Левана му бе замислила. Докато повдигаше капака на кутията, си представи малки окови.

Каи се вцепени. Кръвта нахлу в главата му.

Върху бяло кадифе бе поставен пръст. По кокалчетата му имаше грес, а от единия край стърчаха жици.

Стомахът му се обърна.

— Тя е заловила Синдер — рече и подаде кутията на Торин. Замаян, Каи се върна до прозорците. Подаръкът му даде отговор на толкова много въпроси и той разбра, че Торин е имал право.

Понякога беше по-добре човек да тъне в неведение.

Левана отдавна не помнеше да се е чувствала тъй удовлетворена.

Досадната й племенница отново бе под ключ, а скоро изобщо нямаше да се налага да я търпи.

Противната й доведена дъщеря беше мъртва и нямаше да слуша повече мрънканията й и да отстъпва пред глупавите й желания.

След няколко часа щеше да се омъжи за императора на Източната република, а два-три дни след това щяха да поставят короната на главата й и да й дадат титлата императрица. Не след дълго щеше да сложи ръка на Земята. Ресурси. Богати почви. Място, където народът й да се радва на красотата и разкоша, които земляните смятаха, че им се полагат.

Представи си как след векове в учебниците по история ще се разказва за лунната кралица, която завладяла синята планета и поставила началото на нова ера. Ера, в която управлявали най-достойните.

Левана не усещаше тежестта на скъпоценните камъни, зашити по ръкавите на роклята й и провесени на врата й. Не забелязваше прислугата, която се суетеше край нея, наместваше полите на сватбената си рокля, оправяше кринолина и донагласяше корсажа й.

И без огледалата Левана знаеше, че е красива. Тя беше най-красивата кралица на Луната и Каито бе късметлия, че я взема за невеста.

Тя най-сетне отпрати слугите усмихната.

— Невероятна сте, кралице моя.

Левана се обърна и видя до вратата Еймъри.

— Що за своеволие да влезеш, без да оповестиш — рече тя, макар че в тона й нямаше упрек. — Подготвям се за брачната церемония. Какво искаш?

— Съжалявам, че ви прекъсвам. Разбирам, че това е паметно събитие за всички нас. Но ми се искаше да ви успокоя за тазвечерната ни… специална гостенка — киборга. Тя ще бъде доведена в тронната зала по време на банкета, както пожелахте. Всичко е уредено.

— Радвам се да го чуя. Каква изненада ще бъде това за новия ми съпруг! — Тя потърка с палец безименния си пръст и почувства износената каменна халка, която вечно й напомняше за първия й съпруг, бащата на Уинтър. Той завинаги щеше да остане единствената й любов. Кралицата отдавна беше дала клетва, че никога няма да свали пръстена от ръката си.

Прикриването му се бе превърнало в нейна втора природа, точно както обаянието за червените й устни и ведрия й глас.

— Има още нещо, което трябва да ви съобщя, макар че все още водим разследване и не ми се иска да ви безпокоя, когато часът на сватбата е тъй близо вече.

— Щом киборгът е зад решетките — рече Левана усмихната, — нищо друго не може да ме огорчи.

— Радвам се да го чуя, кралице моя, защото при визитата си в миньорския сектор открихме нещо подозрително — кралски кораб. Когато проверихме, разбрахме, че корабът е зачислен не на друг, а на сър Хиацинт Глина.

Левана се обърна към Еймъри и го заслуша внимателно.

— Продължавай.

— Според документацията корабът е напуснал Артемизия четиридесет и седем минути след смъртта на принцеса Уинтър. Разбира се, сър Глина по това време беше в двореца, а ние не знаем кой е управлявал кораба. Подозрително е и това, че който и да е бил на борда, се е озовал в същия сектор, където са били киборгът и сподвижниците й.