Уинтър полностью

Еймъри запази неутрално изражение, но човек лесно можеше да долови подозренията му.

— Нали разполагаме със запис от смъртта на Уинтър?

— Така е, кралице моя. Но ако помните, в онзи ден имахме технически проблеми и токът спираше ту тук, ту там в двореца и камерите угасваха. Позволете ми.

Той приближи нетскрийна, който по нареждане на Левана бе поставен в красивата рамка, някога държала огледало, още преди всички огледала да бъдат унищожени. Миг след това кралицата видя Хиацинт и Уинтър в менажерията. Вълкът вървеше крадешком по дирите им. Уинтър целуна стража с такава страст, че Левана изръмжа. Тогава Хиацинт вдигна ножа и го заби в гърба й. Тялото на Уинтър се отпусна и той я положи на земята с нежността на влюбен мъж. Под нея се разля локва кръв.

Записът свърши.

Левана повдигна вежди.

— Тя е мъртва.

— Може би. Но аз имам подозрения, че смъртта й е била инсценирана. Вижте, записът свършва тук. Нямаме кадри как Хиацинт изнася тялото и убива вълка, за да прикрие следите си, както сам каза, че е направил. Много удобно е, че точно тази камера спира да работи.

Левана пое шумно дъх.

— Разбирам. Задръжте сър Глина в ареста засега. Ще го разпитам тази вечер на банкета.

— Аз си позволих да изпратя да повикат стража, Ваше Величество, но се боя, че е изчезнал.

Това вече я накара да се замисли.

— Изчезнал?

— Още преди два часа е трябвало да се яви на служба, но никой не го е виждал. Стражите, които разпитахме, не са го виждали от вчера, когато е свършила смяната му.

Левана погледна разсеяно през прозореца към своето красиво езеро, към своя хубав град.

Хиацинт беше избягал.

Само хората с гузна съвест бягат.

Това означаваше, че Уинтър е жива.

Кралицата стисна зъби от омраза — не защото доведената й дъщеря не беше умряла, а защото един бездарен страж се бе осмелил да я направи на глупачка. Но тя си пое въздух и позволи на омразата да се оттече от напрегнатите й рамене.

— Все едно. Принцесата е мъртва дотогава, докато народът вярва, че е мъртва. Това нищо не променя. Чакат ме далеч по-важни дела.

— Безспорно.

— Ако някой открие Хиацинт Глина, да го убие на място. Ако се чуе нещо за принцесата, на часа да бъда известена.

Еймъри се поклони.

— Така да бъде, кралице моя. Оставям ви да се приготвяте. Поздравявам ви със скорошното ви щастие.

Усмивката на Левана беше искрена. Скорошното й щастие. Хареса й как звучат тези думи.

Еймъри се обърна да си върви.

Левана го спря:

— Почакай. Има още нещо.

Еймъри спря.

— Екзекутирайте родителите на Хиацинт Глина публично. Да напомним на хората, че предателства няма да търпя. Наредете на стражите в техния сектор да ги убият още сега, та смъртта им да не помрачи излъчването тази вечер. — Тя приглади корсажа си. — Хиацинт ще проумее, че той е виновен за смъртта им.

Без да разбере как, Каи отново се оказа облечен като младоженец. Думичка не продума, докато стилистите оправяха косата и одеждите му. Ако пак ги видеше, нямаше да може да познае ни един от тях.

Синдер беше мъртва. Или пък Левана я държеше някъде. Каи не можеше да реши кое от двете е по-лошо.

Синдер.

Отново и отново нашепваше мислено името й и всеки път трън се забиваше в плътта му.

Смелата, решителна Синдер. Умната, находчива, саркастична Синдер.

Императорът отказваше да повярва, че е мъртва. Какво в действителност показваше един пръст? Той прехвърли в ума си и най-невероятните възможности. Левана нарочно му е пратила този пръст, изработен от някой занаятчия, за да го измъчва. А може би Синдер го бе изгубила в битка, но все пак се бе спасила. Или… сигурно имаше и друго обяснение. Тя не можеше да е мъртва.

Не и Синдер.

Умът му беше размътен както в онзи следобед, който изкара в мъгляв сън. Мъгляв кошмар.

Но дали пръстът означаваше онова, от което се боеше, или не, той скоро щеше да стане съпруг на Левана. И то след всичките им мечти и надежди. Всичко щеше да свърши тъй, както кралицата го бе замислила от самото начало.

— Какво правя всъщност? — попита той Торин, който се върна, преоблечен с костюм.

Дали пък това не беше чародей, който се бе преобразил на Торин…

Каи стисна очи.

Мразеше всичко тук!

Торин въздъхна и се приближи до него. Земята висеше над тях, почти изпълнена докрай в небето, осеяно със звезди.

— Слагате край на войната — рече съветникът му — и получавате лекарството.

Младият император толкова често използваше същите аргументи, че те вече губеха смисъла си.

— Не трябваше да става така. Все си мислех… наистина вярвах, че тя има шанс.

Торин сложи ръка на рамото му. Все беше някаква утеха.

— Още не сте сключили брака, Ваше Величество. Още можете да кажете „не“.

Горчив смях се изплъзна от устата му.

— Докато всички сме затворени тук? Та тя ще ни изколи до един.

Беше грешка да идват тук. В крайна сметка добрите му намерения нямаха значение. Той се бе провалил.

В стаята влезе чародей с по един от стражите на Каи от двете му страни, но на всички беше ясно като бял ден, че те са само за украса.

— Тук съм, за да ви отведа в балната зала — рече чародеят. — Церемонията ще започне всеки момент.