Уинтър полностью

Мълчанието на стотиците гости заплашително настъпи към него. Представи си Торин, президента Варгас, кралица Камила и всички останали, които гледаха и чакаха. Представи си стражите на Левана, чародеите, самодоволния Еймъри Парк и суетните, невежи благородници, целите в слух.

Левана можеше да го принуди да изрече думите, но не го направи. Макар да му се стори, че с всяка изминала секунда от нея струи леден въздух, тя чакаше наравно с другите.

Каи с мъка отвори уста, но езикът му беше натежал като олово.

Камин търпеливо въздъхна, хвърли тревожен поглед към кралицата, сетне пак спря очи на Каи. Лицето й беше напрегнато.

Каи сведе поглед към ножиците, с които тя разряза лентата.

Всичко стана бързо, неудържимо. Каи стрелна напред свободната си ръка и грабна ножиците от олтара. Кръвта забуча в ушите му, обърна се към Левана и замахна с ножицата към сърцето й.

Синдер извика и вдигна ръце да се предпази. Върхът на ножицата сряза дългите до лактите й ръкавици, сетне спря в сребърния корсаж на балната й рокля. Ръката на Каи затрепери от усилието да надвие обаянието, но тя бе като изваяна от камък. Задъхан, той погледна Синдер. Тя беше същата като на бала, с разкъсаната рокля и мръсните ръкавици, а край лицето й се спускаше мократа й коса. Единствената разлика беше синята лента, която ги свързваше, и срязаната ръкавица.

Бавно като меласа кръвта започна да прониква през разреза и ръкавицата почервеня.

Синдер, не, Левана, видя дълбоката рана и изръмжа. Тя освободи Каи от владението си и той политна назад. Ножицата изтрака на пода.

— Как смееш да ме заплашваш тук? — изсъска Левана и макар че се стараеше да подражава на Синдеровия глас, Каи усети разликата. — Пред нашите две кралства?

Каи все още гледаше течащата кръв от ранената ръка.

Беше успял. Макар за миг, той беше проникнал през обаянието, през манипулацията. Не беше нещо кой знае какво, но я беше наранил.

— Това не беше заплаха — рече императорът.

Левана присви очи.

— И двамата знаем, че смяташ да ме убиеш в мига, в който вече няма да ти трябвам. Реших, че ще бъде честно да ти дам да разбереш, че чувствата ни са взаимни.

Левана го изгледа кръвнишки и Каи малко се уплаши да види такава омраза на лицето на Синдер.

Разтреперан, той се обърна към публиката. Повечето гости бяха станали на крака, а на лицата им бе изписан ужас, объркване. На третия ред Торин имаше вид на човек, готов да прескочи седалките отпред и да застане до него.

Младият мъж погледна в очите съветника си, за да му внуши, че е добре. Раних Левана, искаше му се да каже. Възможно е човек да я рани. А това значи, че е възможно да я убие.

Каи стисна зъби и се обърна към министър Камин. Тя също трепереше и стискаше с две ръце портскрийна си.

— Да, приемам — рече той, заслушан в ехото на думите си.

Камин гледаше ту него, ту кралицата, сякаш не беше сигурна дали да продължи. Тогава Левана изпъна сватбената си рокля, тоест, балната рокля на Синдер. Каквато и реакция да се надяваше да предизвика чрез обаянието, той нямаше, не можеше да й отвърне.

Когато мълчанието се проточи твърде дълго, Левана изръмжа:

— Продължавай!

Камин преглътна.

— По силата на властта, дадена ми от хората на Земята, аз ви провъзгласявам за… съпруг и съпруга.

Каи даже не трепна.

— Моля, спрете преките излъчвания, за да може младоженецът да целуне булката.

Младият мъж очакваше да се блъсне в стена от отвращение, но това чувство бе превъзмогнато от пламенна решителност. Представи си как всички холографи на Луната гаснат, а екраните на нетскрийновете на Земята почерняват. Представи си хората, които гледаха, и ужаса им, когато излъчването бъде прекъснато.

Обърна се към Левана.

Неговата булка.

Неговата съпруга.

Тя все още беше в образа на Синдер, но на мястото на балната й рокля се бе появила искрящо червената сватбена рокля, а също и воалът. Усмихна му се неискрено.

Без да й обръща внимание, той механично повдигна воала над главата й.

— Реших, че ще предпочетеш да бъда този вид. Приеми го като сватбен подарък.

Каи не реагира, независимо че много му се искаше да отвърне на високомерието й.

— Всъщност точно така е. — Той се доближи до нея. — Селена е по-красива, отколкото ти някога ще бъдеш.

Целуна я. Груба, бездушна целувка, която по нищо не приличаше на целувките със Синдер.

Множество шумно си отдъхна.

Каи се отдръпна. Гостите заръкопляскаха, отначало от учтивост, но после все по-въодушевено, сякаш се страхуваха, че аплодисментите им не са достатъчно почтителни. Каи поднесе ръката си на Левана и двамата се обърнаха заедно към публиката. С крайчеца на окото си той видя как образът на Синдер изчезва и остана доволен, че на лицето на Левана е изписан гняв. Незначителна победа, но той й се радваше.

Стояха сред гръмовните викове и аплодисменти, обзети от ярост и ненавист.

Съпруг и съпруга.