Сякаш съзнанието му се рееше някъде над него и наблюдаваше как пръстите му увиват лентата около тънката китка на Левана — веднъж, два пъти, три пъти — и я завързват небрежно, явно заради нежеланието му да я докосне. Когато кралицата завърза неговата лента, леко докосна китката му, от което тръпки го побиха.
— Сега аз ще завържа двете ленти една за друга — обяви Камин с премерен, спокоен глас. Тази жена нито веднъж не се бе запънала по време на церемонията. — Това символизира единството на жениха и невестата, а също и на Луната и Източната република, която представя планетата Земя, на осмия ден от месец ноември 126 година от третата ера. — Тя остави подноса настрани и взе краищата на лентите.
Каи наблюдаваше с хладен интерес как тънките й пръсти завързаха двете ленти. Тя дръпна краищата и стегна възела. Каи се втренчи в него, но не усещаше никаква близост.
Той не беше тук.
Това не се случваше наистина.
За секунда той отправи взор към Левана и омразата му го издаде. Всичко стана много бързо, но тя някак успя да долови погледа му. Усмихна се и в гърба му се забиха ледени игли.
Това беше истина. Това беше неговата съпруга.
Зад воала устните на Левана се извиха. Макар тя да не проговори, той чу гласа й да го нарича нежен и свенлив, потъпквайки младостта и невинността му. Каи не можа да определи дали гласът идва от възбуденото му въображение, или от нещо, което тя бе впръскала в мислите му.
И никога нямаше да узнае.
Женеше се за жена, която вечно щеше да го държи във властта си.
Колко различна от нея беше Синдер. Селена. Нейната
Мисълта за Синдер болезнено му припомни киборгския пръст върху коприната и той потрепери.
Свещенослужителят спря, но Каи вече беше овладял лицето си. Въздъхна бавно и й кимна леко да продължи.
Камин взе портскрийна си и Каи направи усилие, за да възвърне хладнокръвието си. Спомни си мутантите, които избиваха невинни хора. Спомни си баща си на смъртния му одър в дворцовия изолатор, докато в същото време Левана е държала в ръцете си лекарството. Спомни си за хората, чийто живот щеше да спаси, когато войната свършеше и той получеше противоотровата.
— Сега ще започнем с размяната на брачните обети, написани от съвета на лидерите на Земния съюз. Първи ще бъде младоженецът. Моля, повтаряйте след мен. — Камин вдигна очи, за да се увери, че Каи следи думите й. — Аз, Каито, император на Източната република на Земята…
Той повтори услужливо като андроид.
— … вземам за жена и бъдеща императрица на Източната република Нейно Кралско Величество кралица Левана Лунска…
Каи отново беше напуснал тялото си. И наблюдаваше отгоре. Слушаше думите, но не ги разбираше. Те се бяха изпразнили от съдържание.
— … да управлява рамо до рамо с мен със състрадание и справедливост, да почита законите на Земния съюз, писани от нашите деди, да бъде застъпник на мира и правдата сред всички народи.
Нима имаше човек, който да повярва и на една думичка от тези глупости?
— От този ден насетне тя ще бъде моето слънце на зазоряване, нощем — моята луна, и аз давам обет да я почитам и обичам до смъртта.
Кой беше написал тези клетви? Та Каи не беше чувал нещо по-нелепо в живота си!
Но ги повтори безчувствено, безучастно. Министър Камин му кимна одобрително, а сетне се обърна към Левана.
— А сега младоженката да повтаря след мен…
Каи не чуваше гласа на Левана, загледа се в свързаните им ръце. Лентата около неговата китка започваше да го стяга. Пръстите му изтръпваха. Кръвта не стигаше до тях. Но лентата нежно обгръщаше ръката му.
Звезди, ама че горещо беше тук!
— … и се кълна, че ще го обичам и почитам до смъртта.
Каи изсумтя. Звучно.
Не искаше, но звукът се изплъзна.
Левана настръхна, а свещенослужителят го изгледа с пронизващ поглед.
Каи се покашля, за да изглади нещата.
— Извинете. Нещо заседна на… — и пак се закашля.
Дълбоки бръчки се появиха около устата на Камин, когато тя се обърна към кралицата.
— Ваше Кралско Величество, приемате ли условията на брака, изложени пред вас в този ден като брачни закони между мъж и жена, но и като бъдещ политически съюз между Луната и Източната република? Ако приемате, кажете, „да, приемам“.
— Да, приемам. — Гласът на Левана беше чист и ясен и прониза като с игли гърдите на Каи.
Заболя го главата. От умора, от разбити илюзии, от скръб.
— Ваше Императорско Величество, приемате ли условията на брака, изложени пред вас в този ден като брачни закони между мъж и жена, но и като бъдещ политически съюз между Източната република и Луната? Ако приемате, кажете, „да, приемам“.
Каи примигна срещу министъра.
Сърцето му се блъскаше в гърдите, а думите отекваха глухо в празното му съзнание. Трябваше само да отвори уста и да каже „да, приемам“ и сватбата щеше да свърши. Левана щеше да стане негова съпруга.
Но устните му не се отваряха.
Мускулите на челюстта на Камин изпъкнаха отчетливо. Погледът й стана твърд, подканящ.
