Каи избърса ръце в копринената си риза. Но те не бяха влажни и лепкави, а сухи. Съвършено сухи и леденостудени.
— Добре. Готов съм.
Торин остана до него, докато вървяха по просторните дворцови коридори, но накрая беше принуден да отиде при останалите гости от Републиката. Всичко стана като в захлас и макар Каи да имаше чувството, че върви с железни обувки, твърде бързо стигнаха до балния салон.
Императорът пое въздух, невярващ, уплашен.
Предишния ден по време на репетицията всичко му се бе видяло като шега. Като игра, в която за първи път държи печелившата карта. А сега, когато чародеят му даде знак да заеме мястото си пред олтара в единия край на залата и той зърна стотиците екзотично облечени лунитяни, обградили го от всички страни, надеждите му рухнаха.
Това не беше игра.
На подиума зад украсения в златно и черно олтар, над който светеха стотици сфери, стоеше министър-председателят Камин. Тя погледна Каи в очите. Лицето й излъчваше съчувствие. Жената едва ли си даваше сметка, че Левана смята да завладее и нейната страна, щом веднъж здраво стисне в юмрука си Републиката. А кралицата смяташе да покори всички.
Вдишай. Издишай. Той отвърна очи, без да отговори на усмивката на Камин.
Множеството беше по-голямо, отколкото очакваше — най-малко хиляда души, издокарани с най-хубавите си дрехи. Контрастът между приглушените цветове на земните гости и бляскавите и флуоресцентни костюми на лунитяните беше смешен. По средата на залата се виеше пътечка, оградена с канделабри с ярки сфери над тях, които припламваха. Пътеката беше застлана с черен килим с пришити кристали, подобно на нощното небе, което на Луната беше вечно.
В залата се възцари мълчание, необичайно мълчание, твърде контролирано, твърде пълно.
Сърцето му затуптя неконтролируемо в гърдите му. От този миг се страхуваше, това беше участта, срещу която толкова дълго се бореше. Никой нямаше да му помогне. Беше сам, сякаш прикован за пода.
В другия край на залата масивните врати се отвориха и прозвуча тържествен сигнал. В края на пътеката се появиха мъж и жена във военни униформи, които носеха знамената на Луната и Източната република. Щом се разделиха и поставиха знамената на стойките от двете страни на олтара, влязоха под строй лунни стражи в пълно бойно снаряжение. Когато стигнаха до олтара, те също се разделиха в две колони и застанаха като защитна стена около подиума.
След тях по двойки по пътеката минаха шестима чародеи в черно, грациозни като черни лебеди. Следваха ги двама в червено, а най-отзад вървеше чародеят Еймъри Парк, целият в бяло.
От невидими колони се чу глас:
— Всички да станат за Нейно Кралско Величество, лунната кралица Левана Блекбърн.
Хората се надигнаха.
Каи стисна треперещите си ръце зад гърба си.
Най-напред на светлината от вратите се появи силуетът й — съвършено тънка талия, дълъг шлейф. Кралицата пристъпваше с високо вдигната глава и сякаш не докосваше пода. Роклята й беше кървавочервена, а на шията й проблясваха изящно изработени златни верижки. Левена напомняше на Каи на разцъфнал мак малко преди да увехне. Лицето й беше покрито с воал от чисто злато, който се развяваше като платно на кораб, докато вървеше.
Когато наближи, Каи успя да различи лицето й. Устните й бяха начервени в същия цвят като роклята, а очите й горяха победоносно. Тя се качи на подиума и застана до Каи. Роклята се надипли в краката й като червена локва.
— Можете да седнете — рече безплътният глас.
Гостите седнаха по местата си. Министър-председателят взе портскрийна си от олтара.
— Дами и господа, лунитяни и земляни — подхвана тя, а скритият микрофон понесе гласа й над множеството. — Събрали сме се днес, за да станем свидетели на историческия съюз между Земята и Луната — съюз, основан на доверие и взаимно уважение. Това е значим момент в историята ни, който винаги ще символизира трайната връзка между лунитяните и земляните.
Тя замълча, за да може думите й да стигнат до хората. На Каи му идеше да повърне.
Камин погледна младоженката и младоженеца.
— Тук сме, за да станем свидетели на брака между император Каито от Източната република и кралица Левана Блекбърн от Луната.
Каи впери поглед в Левана през воала й. Ироничната й усмивка потисна съпротивата му да приеме истината.
Синдер или беше пленена, или мъртва. Сватбата щеше да мине, както беше предвидено, а след два дни щеше да се състои и коронацията.
Беше останал само той. Последната защитна линия между Левана и Земята.
Е, така да бъде.
Той стисна зъби и отново погледна свещенослужителя. Кимна леко. Сватбата започна.
— Младоженецът да вземе своята лента и да я увие три пъти около лявата китка на невестата си като символ на любовта, честта и уважението, което навеки ще свързва брачния им живот — изрече Камин и разви кадифената лента от една ролка. Взе сребърните ножици от подноса и отряза парчето.
Каи се опита да поеме лентата хладнокръвно. Тя проблясваше с цвета на слонова кост като пълната луна, в контраст със синята копринена лента, която вече бе увита около неговата ръка, цветът на Земята.
