Крес отдавна беше изгубила представа къде се намират и накъде вървят. Хиацинт я бе повел през сложен лабиринт от коридори под двореца, минаха по стълбища и излязоха във влаковите тунели. Струваше й се, че часове наред не са спирали да вървят и все пак не беше сигурна, че са напуснали Централна Артемизия, като се имаше предвид по колко заобиколни пътища минаха.
В момента се промъкваха през един тунел, като стояха близо до едната стена, за да не ги помете някой от влаковете, които се движеха твърде бързо върху безшумните магнити. Тогава токът спря и двамата потънаха в мрак. Крес ахна и посегна към Хиацинт, но замря на сантиметри от мястото, където трябваше да е той. Стисна юмрук и отдръпна ръката си.
Смела. Тя е смела.
В далечината се чу сирената на влак, който спря.
Миг по-късно оранжеви аварийни лампи осветиха линиите в краката им и през невидимите говорители отекна глас:
— Тази линия се затваря до ново нареждане. Моля ви преминете пеша на съседния перон и се подгответе за проверка. Короната се извинява за причинените неудобства.
Крес вдигна очи към Хиацинт.
— Какво означава това?
— Ако питаш мен, каквото и да прави Синдер, явно дава резултат. — Той отново пое напред, като внимателно подбираше пътя им заради слабата светлина. — Сигурно ограничават транспорта в града.
Крес усети как нервите й се изопват.
— Ще успеем ли да се измъкнем?
— Почти стигнахме спирката, на която се приемат осемдесет процента от влаковете с доставки. Няма да я затворят, като се има предвид колко много гости ще трябва да изхрани Левана тази седмица.
Крес подтичваше след него и се надяваше той да не греши. Така и не беше споделил плана си и момичето нямаше представа накъде са се запътили. Дали младият мъж имаше право, чудеше се Крес, дали Уинтър и Скарлет са предали съобщението й на другите? Дали са успели да излъчат записа? Крес не знаеше. Ако Левана бе дочула, че предстои бунт, нямаше да го сподели с никого.
Тунелът се разшири, линиите се сляха с още две и остър мирис я удари в носа, който й напомни за караваната, с която тя и Трън бяха прекосили Сахара. Пясък и животни.
Зад следващия завой в тунела блесна ярка светлина и се чу ехо от стържене на машини и тропот на колела. Хиацинт забави крачка.
Пред погледа им изникна масивен перон. Един холограф показваше на живо кралската сватба.
Няколко линии се разклоняваха в различни посоки, а върху тях имаше товарни влакове. Повечето вагони се скриваха от поглед в мрачните тунели и чакаха да бъдат разтоварени. На дока беше пълно с подемни кранове и Крес си помисли, че сигурно стотици работници са нужни, за да управляват всичките тези машини, но наоколо не се виждаше друго, освен един отряд униформени стражи, които претърсваха вагоните.
Хиацинт дръпна Крес в сянката на близкия влак. Миг по-късно един силует мина напред и лъчът на фенерче заподскача в тяхната посока. Хиацинт и Крес приклекнаха зад вагоните и видяха как лъчът обходи земята и изчезна.
— В А6 е чисто — изкрещя някой, а след него и друг: — В А7 е чисто.
Последва мълчание, а след това се чу бученето на магнитите. Влакът потегли.
Хиацинт скочи на оста на колелата, за да не го заловят на линията, и издърпа Крес до себе си. Този път тя улови ръката му, а влакът тръгна напред, сетне спря. Вратите на вагона се отвориха с глух тътен.
Хиацинт скочи и пое Крес.
— Проверка — прошепна той. — Претърсват вагоните, за да не би някой да се опита да се вмъкне в града.
— Ами ако се опита да се измъкне?
Той посочи предните вагони.
— Трябва да се качим в някой от вече претърсените вагони. Влакът сигурно пътува обратно за селскостопанските сектори.
По оста те стигнаха от другата страна на вагона. Перони имаше и от двете страни на линията, но тук един-единствен страж пазеше периметъра с автомат, готов за стрелба.
— Така, дребосъче, щом онзи страж се обърне с гръб към нас, бързо ще се промъкнем напред. Щом почне да се обръща към нас, бързо се скриваш под влака и не мърдаш.
Крес го изгледа гневно в тила.
— Не ме наричай дребосъче.
Някой отпред извика:
— А8 — чисто!
— Б1, чисто!
Стражът им обърна гръб.
Хиацинт и Крес хукнаха напред. Сърцето й се блъскаше бясно. С едно око следеше гърба на стража и страшния му автомат, а с другото — линията под краката си. Стражът започна да се обръща. Крес падна на колене и лакти и се пъхна под вагона. Косата на врата й бе залепнала от пот.
— Насам…!
Викът беше прекъснат, а след него се чуха два силни, звънки удара на метал в метал. Стражът с автомата хукна към линията и прескочи оста. Изстрел. Стон.
— Стой, не мърдай!
Нов изстрел.
Перонът неочаквано се оказа чист и Хиацинт се измъкна изпод влака и махна на Крес да го последва. Тя одра лактите си на твърдата земя, докато изпълзяваше. Хиацинт я вдигна на крака и двамата побягнаха към предните вагони. Чуваше се престрелка на отсрещния перон.
Стигнаха вагон А7 и застанаха отстрани да си поемат дъх. Сега трябваше да се прокраднат от другата страна и да се качат, без никой да ги види — или застреля, помисли си Крес, и в същия миг нов изстрел я накара да подскочи.
Тя погледна назад и сърцето й се срина в петите.
