Торин сведе очи към босите му крака и навитите панталони.
— Имаме ли новини?
— Нищо? А при теб?
— Говорих за кратко с президента Варгас. Американците се страхуват. Струва им се, че ги държат като заложници.
— Умен човек. — Една вълна се разби в краката на Каи и той се олюля, заравяйки пръсти в пясъка. — Левана смята, че сме й в ръцете.
— Нима греши?
Каи се намръщи и не отговори. Сетне въздъхна.
Хвърли поглед през рамо и той видя, че Торин развързва официалните си обувки и сваля чорапите си. После подгъна ръба на панталоните си и нагази във водата до Каи.
— Обясних на Варгас, че ако Левана се сдобие с титлата императрица, ще се смири, така че ще можем да изготвим договор между Луната и Земята в границите на разумното. — Поколеба се, преди да добави: — Не му казах нищо за принцеса Селена. Стори ми се, че надеждите, които й възлагаме, ще му се видят най-малкото странни.
Каи се замисли. Той вярваше в принцеса Селена още преди да я открие. Още преди да узнае, че тя е най-способният, решителен човек, който някога е срещал. Още преди да започне да мечтае за съюз между Луната и Земята, но не и с кралица Левана.
— Ваше Величество — рече Торин с глас, който подсказваше, че се кани да започне тема, която нямаше да се понрави на Каи. Каи се приготви. — Мислили ли сте какъв ще бъде следващият ви ход, ако спасението, на което се надяваме, не дойде?
— Тоест, ако Синдер е мъртва, хората не се вдигнат на бунт и утре сутрин аз се окажа женен за императрица, която иска да ме убие, да поеме властта над моята армия, да обяви война на съюзниците ми и накрая да ги подчини?
Торин се изсмя иронично.
— Виждам, че сте мислили по въпроса.
— Разсъждавах за това напоследък. — Той погледна Торин с крайчеца на окото си и с почуда установи, че в съветника си съзира себе си на една по-зряла и мъдра възраст. Не че двамата си приличаха — Торин имаше грижливо подстригана, посребрена коса, издължен нос и тънки, строги устни. Но както стояха боси във водата, мушнали ръце в джобовете, Каи си помисли, че не би било лошо един ден да стане стабилен, способен мъж като Кон Торин. Или пък грижовен и умен като баща си.
— Какво става с бомбите, с които ще атакуваме биокуполите?
Торин се сепна.
— Още четири-пет месеца най-малко.
— И аз така си мислех. — Каи сви пръсти в пясъка. — Искам да разположим една флотилия кораби в неутралното пространство и колкото може по-близо до Луната, но без да предизвикваме тревога. След коронацията, ако Левана не пусне другите водачи да си тръгнат, ще изтръгнем принудително съгласието й. Искам всички да си заминат, колкото е възможно по-скоро.
— Ами вие?
Каи поклати глава.
— Трябва да взема лекарството. Не знам къде го държи, но ако е в Артемизия, трябва да се погрижа да го получа и по най-бързия начин да го отнесем на Земята. Трябва да успея дори във всичко друго да се проваля.
— А щом получите лекарството, сигурността ви ще бъде наша първа грижа. Ако кралицата наистина иска да ви убие, за да вземе властта над Републиката, трябва да вземем мерки това да не се случи. Ще увеличим охраната ви. Ще ви отделим физически от нея. Няма да позволя да ви принуди с манипулацията си да се убиете.
Каи се усмихна, трогнат от загрижеността на Торин.
— Все разумни предложения, Торин, но няма да се стигне до тях.
Торин се извърна към него, но Каи гледаше към хоризонта, където черните води се сливаха с черното небе. В далечината слънцето се отразяваше в някои от куполите, но денят настъпваше постепенно и Каи не забелязваше промяната. Изгревите на Луната настъпваха мъчително бавно.
— За малко да я убия вчера. Малко ми остана. Можех да сложа край на всичко, но не успях.
Торин изсумтя възмутен.
— Та вие да не сте убиец! Трудно ми е да мисля за това като за недостатък на характера.
Каи понечи да каже нещо, но Торин продължи:
— Дори и да бяхте успели, щяхте да си навлечете гнева на чародеите и стражите в залата. Те щяха да убият не само вас, но и всички гости от Земята. Разбирам извора на подобен импулс, но се радвам, че не се е случило.
— Прав си. Но следващия път ще успея.
— Следващия път?
Каи тикна ръце в джобовете си.
— Няма да си тръгна от Луната, преди да реша този проблем. Не мога да й позволя да управлява Земята. Ако Синдер… ако принцеса Селена, се провали, аз няма да се проваля.
— За какво говорите?
Каи измъкна краката си от поглъщащия го пясък и се обърна към Торин:
— Левана няма да ме убие веднага, ако успея да я убедя, че разполагам с информация, която й е нужна — за нашите военни методи, за ресурсите… Ще се опитам да й дам причина да ме запази жив, поне за известно време — три-четири месеца. И когато оръжията са готови, а лекарството е стигнало до всички, ще издам заповед армията на Източната република да бомбардира Артемизия.
Торин отстъпи назад.
— Докато вие сте в града?
Той кимна.
