Чародейката се усмихна.
Болката премина. Вълка остана на пода треперещ. Лицето му беше мокро от пот и сълзи.
Мъчението не беше новост за него. Помнеше го отпреди, когато беше с Яил. Но не бе изпитвал болка, откакто стана алфа. Ценен войник. Едно добро, вярно кутре.
— Това ще се случи пак, ако ме разочароваш. Разбрахме ли се?
Той кимна разтреперан. Мускулите му се свиваха конвулсивно.
— Разбрахме ли се?
Той се закашля.
— Да, господарке.
— Добре. — Жената взе подноса от количката и го подхвърли на пода до него. — А сега си изяж яденето като добро куче. Кралицата ни чака.
Каи започваше да проумява защо Левана беше насрочила коронацията за този ден. Церемонията щеше да се състои в края на дългата артемизианска нощ — две седмици тъмнина, прекъсвана само от изкуствената светлина. Това щеше да бъде първият истински изгрев, който Каи щеше да види, откакто кацнаха на Луната. Нова зора, нов ден, нова империя.
Всичко имаше символично значение.
Той чакаше с нетърпение денят да свърши и в същото време му се искаше никога да не идва.
Стоеше на брега на езерото и гледаше синьо-черните води, които се простираха, докъдето поглед стигаше, а вълните се плискаха в краката му. Надяваше се, че новата зора ще се окаже много по-различна от очакванията на Левана, но надеждите му не бяха големи. След като Синдер падна в езерото, съдбата й му бе неизвестна. А дали лунитяните щяха да се отзоват на призива й и ако това станеше, дали щяха да имат успех, също не се знаеше.
Но поне със сигурност знаеше, че записът с намереното тяло на Синдер е нагласен. Въпреки далечните, неясни кадри Каи виждаше, че това е кукла, актьор или друга някоя нещастна жертва, изтеглена от дъното на езерото и преобразена така, че да прилича на Синдер.
А щом инсценираха смъртта й, значи не я бяха открили.
И тя беше жива. Трябваше да е жива.
Ако не друго, с приближаването на коронацията кралицата беше отменила някои от ограниченията на Каи и на другите гости от Земята. Най-сетне беше свободен да обикаля двореца и дори се осмели да слезе до брега на езерото, макар че на всяка крачка го следваха двама лунни стражи, но тъй като беше свикнал да е обграден от телохранители, той не им обръщаше внимание.
Левана дори му позволи да си вземе портскрийна, за да може да следи новините от Земята и да потвърди, че всички са добре на Луната.
Ха!
Пясъкът изпод краката му се оттегли заедно с вълната. Светът под него се разпадна. Стана му любопитно дали финият пясък е стрита лунна скала, или е докаран кой знае кога от някой земен плаж с бял пясък. За пореден път съжали, че не бе проучил по-внимателно и задълбочено историята на Луната и Земята. Искаше да знае какви са били отношенията им, когато Луната е била мирна колония, а по-късно и техен съюзник. Години наред Земята беше снабдявала спътника си със строителни материали и природни ресурси, а Луната се бе отплащала с безценни космически и астрономически проучвания. Всичко това означаваше, че връзката им отново можеше да бъде изградена въз основа на взаимна изгода.
Но не и с Левана.
Каи огледа брега от двете страни на езерото. Кралските гвардейци продължаваха да търсят и да чакат водата да изхвърли на брега киборга. Освен това ги виждаше от прозореца на покоите си да патрулират из града: щом те смятаха, че е възможно Синдер да е оживяла и да се е скрила някъде, той също бе склонен да вярва.
В това време в двореца цареше оживление покрай последните приготовления за коронацията. Благородниците — или семействата — се преструваха отлично, че се веселят от сърце. Дори на бъркотията от провалилата се екзекуция на Синдер махнаха с ръка, сякаш беше дребен неуспех, каквито неизбежно се случваха понякога. Всички с радост загърбиха действията на гвардейците и се отдадоха на пиршеството.
Ако призивите на Синдер за революция тревожеха благородниците, те с нищо не се издаваха. Каи се чудеше дали един-единствен човек от двора би хванал оръжие срещу народа, ако се стигнеше дотам, или всички ще се скрият в богатите си, красиви къщи и ще чакат хаосът да свърши, за да се закълнат във вярност на онзи, който седне на трона.
Каи прехапа устни, за да не се разсмее. Мечтите му бяха несъстоятелни, дребнави… Ала как само му се искаше да види лицата им, ако — когато — Синдер станеше кралица и съобщеше на семействата, че разточителният им живот е свършил.
Някой се покашля зад него и той погледна през рамо. Зад гърба му стоеше Торин, облечен с официален смокинг за коронацията, макар че все още оставаха няколко часа.
— Негово Императорско Величество, император Рикан — рече Торин. Това беше код, който си бяха измислили с останалите гости — започваха всяка своя среща, като споменаваха името на друг човек, който е присъствал на първата им официална среща. Идеята беше на Каи. Така разбираха, че не говорят с лунитянин, който използва обаянието си.
Каи се усмихна, когато чу името на баща си. Не помнеше кога бе срещнал с Торин, който беше неотменно присъствие в двореца още преди да се роди.
— Майка ми — рече той в отговор.
