— Само така мога да съм сигурен, че Левана ще бъде тук по време на нападението. Тя няма да заподозре нищо. Щом аз съм до нея, ще си мисли, че ни държи в ръцете си. С една атака ще премахнем нея, чародеите и най-силните люде в двора й. Те няма да могат да ни спрат нито с манипулации, нито с промиване на съзнанието. Ще има невинни жертви, но ще се опитаме да разрушаваме само централните сектори и щом тук настане хаос, Земята ще предложи помощ за възстановяването й.
Торин поклати глава. Беше затворил очи, сякаш вече не издържаше да слуша плана на Каи.
— Не, не бива да се жертвате.
— Готов съм. Няма да й позволя да завладее страната ни. Повече от век в Земния съюз цари мир — няма да допусна моето решение да го разруши — Той изпъна рамене. — Затова е важно Републиката да се управлява от умен и честен човек. Според клаузите на Обединението, в случай че последният наследник на империята очаква смъртта си, без да е създал потомство, то трябва да посочи човек, който да наследи трона, народът ще направи своя избор и след гласуване ще бъде избран новият император или императрица. — Той погледна Торин. — Посочих теб. Официалното ми изявление е в Наинси. Тъй че… — Той преглътна. — Успех на изборите.
— Аз не мога… няма…
— Всичко вече е подготвено. Ако измислиш по-добър план, с радост ще го чуя. Но няма да позволя на тази жена да управлява Източната република. За мен ще бъде чест да умра в служба на родината си. — Каи хвърли поглед към двореца и терасата на тронната зала, който се издаваше над тях. — Стига да успея да я убия заедно със себе си.
— Защо най-хубавите дрехи се падат все на Крес? — оплака се Ико и скръсти ръце, докато Крес се упражняваше да ходи на обувките с ужасно високи платформи. — На Крес се пада да иде на кралската сватба. Пак на нея се пада да отиде на коронацията. Всичко най-хубаво е за Крес.
— Не отивам на коронацията — рече Крес и погледна краката си, като се опитваше да не падне. — Ще се представим за гости, за да можем да хакнем системата за излъчвания.
— На Крес се пада да хакне системата за излъчвания.
— Крес рискува живота си за тази цел! — Синдер хвърли купчина лъскави аксесоари на леглото. — Нещо от тези неща връзва ли се?
Ико се тръшна на леглото и взе да разглежда вещите с жадни очи.
— Мисля, че ръкавиците се закачат за крилата — рече тя и въздъхна унило. — Как ми се искаше и моят костюм да върви с дълги до лактите оранжеви ръкавици без пръсти.
— Тези обувки са като кокили — обяви Крес и се олюля. — Няма ли нещо по-практично?
— Тази дума според мен не съществува в речника на лунитяните — рече Синдер и пак се напъха в гардероба, — но ще погледна.
Поне успяха да намерят нови ботуши на Синдер, която бе оставила своите в езерото. Бяха натикани в шкаф с всевъзможни спортни принадлежности или поне така си мислеше Крес. За зла участ, не намериха нищо, което да й стане, а и Ико настоя, че няма да отиват на аристократичните й дрехи.
— Кажете ми, че не изглеждам чак толкова глупаво, колкото се чувствам. — Трън се появи на прага, нагласяйки ръкавелите си.
Крес се стресна, залитна, блъсна се в Ико и двете се озоваха на пода.
Синдер подаде глава от гардероба, видя какво става и сви устни. Пъхна се отново, като си мърмореше:
— Най-добре да потърся други обувки.
Трън помогна на Крес и Ико да станат.
— Може би глупавите облекла са темата на деня. — Той наклони глава и огледа костюма на Крес, който представляваше вечерна рокля, но и костюм на пеперуда. Оранжевото туту едва стигаше до средата на бедрата й и в комбинация с лъскавия корсет беше доста крещящо. Отзад бяха пришити две парчета плат, които се свързваха с дългите до лакътя оранжеви ръкавици без пръсти, от които Ико се отказа, тъй че, когато Крес разпереше ръце, на гърба й се отваряха две черно-жълти пеперудени крила. За капак на всичко, Ико намери в шкафа малка синя шапка с две пружини, на чийто връх се мъдреше по една мъхеста топка — Крес предположи, че това са антенките.
— След като видях как си облечена, вече се чувствам по-добре. — Трън нагласи папийонката си. Беше облечен с лилав костюм по тялото, който му стоеше учудващо добре, макар да беше измъкнат от гардероба на непознат. На папийонката бяха зашити малки лампички, които осветяваха яката на бялата му риза в различни неонови светлини. Той обаче не бе свалил черните военни обувки.
Изглеждаше нелепо, но и много секси и Крес с мъка отвърна поглед встрани.
— Няма да ви познаят. — Синдер се появи с чифт по-удобни обувки. — На пиршеството всички бяха облечени в подобни откачени дрехи. Сигурна съм, че повечето от тях бяха преобразени с обаяние, но колкото по-малко неща човек изменя с обаянието, толкова по-лесно е да поддържа илюзията.
— Ей, капитане — рече Ико, — спри да гледаш краката й.
Крес се обърна точно навреме, за да види доволната усмивка на Трън. Той сви рамене и сложи ръкавелите на сакото си.
— Аз съм познавач, Ико. Виж колко е висока с тези обувки. — Поколеба се. — Добре де, височка.
Поруменяла, Крес огледа голите си крака с предпазлива гордост.
Синдер завъртя очи.
