— Ето, Крес, пробвай тези.
— Хм? О, добре. — Тя свали уредите за мъчение и ги хвърли на Ико, която с трепет си ги нахлузи. И след миг вече танцуваше из стаята, сякаш бе програмирана да носи точно тези обувки.
— О, да! — възкликна тя. — Ще ги задържа.
Щом Крес обу новите обувки, Трън перна с нокът една от пухкавите топки на антените и я прегърна през раменете.
— Как изглеждаме?
Синдер се почеса по врата. Ико наклони глава на една страна, после на другата, сякаш от друг ъгъл щяха да изглеждат по-добре.
— Ами приличате на лунитяни май — рече Синдер.
— Добре. — Трън вдигна ръка и Крес непохватно го чукна с длан.
Синдер оправи опашката си.
— Само че всеки лунитянин, който се вгледа внимателно, ще забележи, че ти си землянин, а тя е щит. Затова, умната!
Трън се изсмя.
— Умната е бащиното ми име. След Изискан и Дързък.
— Ама ти чуваш ли се какви ги говориш през цялото време? — попита Синдер.
Трън взе чипа, върху който бяха прехвърлили записа на Синдер, и го подаде на Крес:
— Скрий го някъде.
Тя го изгледа, но не знаеше къде да го сложи. Нямаше джобове, нямаше чанта, облеклото й бе оскъдно, тъй че нищо не можеше да скрие. Най-сетне го мушна в корсета си.
Трън взе портскрийна й от тоалетната масичка и го мушна във вътрешния джоб на сакото си, където се забелязваха очертанията на пистолета му. Един малък нож, който беше взел от кухнята, изчезна в ръцете му тъй бързо, че Крес не разбра къде го сложи.
— Май това е всичко — рече Синдер и отново огледа Трън и Крес от глава до пети. — Готови ли сме?
— Ако някой каже „не“ — чу се гласът на Хиацинт, който се появи намръщен от коридора и взе да барабани с пръсти, — тръгвам без вас.
Крес хвърли поглед на приятелите си и си даде сметка, че всеки миг ще се разделят. Отново. Страх се загнезди в сърцето й.
Тя и Трън отиваха в двореца, докато Синдер, Ико и Хиацинт щяха да се опитат да спасят Уинтър и Скарлет и да организират хората, които скоро щяха да нахлуят в Артемизия.
Тя не искаше да ги оставя. Не искаше да се сбогува.
Но Трън я стискаше през раменете здраво и утешително. И когато той подръпна ревера си и заяви, че са готови, Крес не възрази.
— Ето там е задният вход. — Хиацинт посочи една почти невидима врата от задната страна на клиниката за медицински и научни изследвания, почти скрита зад храсти. Ико надигна глава, за да погледне, но той я спря и я принуди да залегне. В този миг двама мъже в бели престилки минаха край тях, но се бяха втренчили в портскрийновете си.
Хиацинт огледа двора още веднъж, сетне изхвърча от прикритието си и се скри в сенките на сградата. През стената на купола се виждаше безлюдния лунен пейзаж, който се простираше в далечината.
Той махна с ръка и Синдер и Ико го последваха.
Вратата се отвори лесно — нямаше смисъл да се заключва вратата на сграда, която беше отворена за всички, — но това не успокои Хиацинт. Той нямаше да намери покой, докато не спаси живота на Уинтър.
Тримата забързаха по слабо осветения коридор. Стените се нуждаеха от боядисване. Хиацинт се ослуша, но чу само скърцането на колела и тракането на количка в някакъв далечен коридор.
— Натам е стаята за поддръжка — посочи той, — а на всеки етаж има и стая за портиера. Тази врата отвежда в централната част на сградата.
— Откъде знаеш? — прошепна Синдер.
— Бях стажант тук за месец-два, преди кралицата да реши, че от мен ще излезе порядъчен гвардеец за стражата й.
Той усети погледа й, но не се обърна.
— Да, вярно — измърмори тя. — Нали си искал да станеш лекар.
— Както и да е. — Той отиде до екрана пред стаята за поддръжка и извади диаграма на клиниката. Няколко червени удивителни светеха на различни места и към тях имаше обяснителни бележки. Пациент стая 8: нетоксичен разлив по пода. Лаборатория 13: дефектен ключ за лампата.
— Ето. — Синдер посочи четвъртия етаж на диаграмата. Научноизследователски център по заразите.
В другия край на сградата имаше задно стълбище, което щеше да ги отведе до етажа, който им трябваше. Хиацинт се надяваше, че екипът от учени си беше взел свободен ден, за да присъства на празненствата по случай коронацията. Не искаше нови усложнения и предпочиташе по възможност да не убива никого.
Но това не му попречи да зареди пистолета си.
Качиха се на четвъртия етаж безпрепятствено. Хиацинт открехна вратата и огледа ярко осветения коридор. Чу бълбукането на контейнери с вода, бученето на компютри и постоянния шум на машините. Но нито един човешки звук.
Като даде знак на другите да не се отделят от него, той тръгна по коридора. Обувките им скърцаха и тропаха по твърдия под. Щом минеха покрай някоя врата, екранът светваше и посочваше за какво е предназначена стаята.
