Уинтър полностью

Крес се развличаше, като се опитваше според силите си и с ограничените възможности в жилището на Хиацинт да подпомага каузата на Синдер. Портскрийнът й още беше у нея и макар че не се осмеляваше да праща съобщения, които лесно можеха да бъдат проследени, тя успя да се свърже с предавателната система на кралицата посредством холографската сфера, прикрепена към стената на Хиацинт. Тези сфери се намираха под път и над път на Луната — точно както нетскрийновете на Земята, и беше също толкова лесно да се манипулират излъчванията. Предварително направеният запис на Синдер още беше на портскрийна на Крес, но тя не смееше да го пусне, без да е сигурна, че Синдер и останалите са готови. Затова прекарваше времето си, като възпрепятстваше пропагандата на кралицата и се мъчеше да измисли как да покаже на приятелите си, че е жива и в относителна безопасност. Но така и не й хрумна нещо, което да не е прекалено очебийно или твърде мъгляво, а и много се страхуваше да не направи грешна стъпка и кралицата да я надуши.

За кой ли път си пожелаваше да има и тук техниката, с която разполагаше на сателита. Чувстваше се по-откъсната от света от всякога. Тук нямаше какво друго да се гледа, освен одобрените от короната новини. Нямаше как да изпрати пряко съобщение. Нямаше достъп до лунната система за наблюдение и сигурност и затова нямаше как да изпълни задълженията, с които Синдер я бе натоварила. Часовете се сляха в дни, а безпокойството и нетърпението на Крес растяха и вече не я свърташе на едно място. Гореше неистово от желание да се измъкне от затвора си и да свърши нещо.

Момичето тъкмо променяше саундтрака от едно съобщение на кралицата за нейните „смели победи срещу слабоумните земляни“, когато шумът от нечии стъпки в коридора я прекъснаха.

Стъпките спряха пред вратата на Хиацинт. Крес откачи портскрийна, скочи от леглото и се свря в най-далечния ъгъл до стената. Отвън някой въведе кода и ключалката провери пръстовите отпечатъци. Вратата се отвори и затвори.

Крес затаи дъх.

— Аз съм — чу се гласът на Хиацинт, обезверен, както винаги.

Крес въздъхна и изпълзя от скривалището си. Остана на земята и се облегна на леглото. В тясната стаичка нямаше къде другаде да седне и момичето се чувстваше виновно, че бе заело леглото на Хиацинт, макар че не помнеше някога да го е виждала седнал в нейно присъствие. Той сякаш винаги беше нащрек дори в собствената си квартира.

— Някакви новини?

Хиацинт се подпря на вратата. Погледна тавана с уморените си очи с тъмни сенки под тях. Видя й се странно разрошен.

— Не.

Крес сви колена към гърдите си.

— Какво се е случило?

Все тъй загледан в тавана, той измърмори:

— Ти изключи камерите на дока.

Крес примигна.

— Можеш ли пак да го направиш? С другите камери в двореца?

Тя посегна към косата си. Още не можеше да се отучи от навика да си играе с нея, макар че вече бяха минали няколко седмици, откакто я подстригаха.

— Ако имам достъп до системата. Но нямам.

Хиацинт отвори уста, замълча, пак я затвори.

Крес се намръщи. Хиацинт не беше от бъбривците, но това преминаваше всякакви граници дори и за него.

Най-накрая той рече:

— Аз ще ти осигуря достъп.

— Защо ще изключваме камерите?

Гърдите му се повдигнаха, а погледът му се спусна по голата каменна стена и се спря върху Крес.

— Заминаваш. Ти, Уинтър и онова червенокосо момиче ще напуснете двореца. Тази вечер.

Крес се изправи.

— Какво?

— Уинтър не може да остане повече тук, а няма да тръгне без онази своя приятелка. Ти ще ми помогнеш да ги измъкна от двореца и това ще е твоят билет. — Той взе да разтрива слепоочията си. — Ти знаеш накъде е тръгнала Синдер, нали? Можеш да я намериш. Тя ще се погрижи за Уинтър. Само да посмее да не го направи.

Щом чу името на Синдер, Крес усети как по гърба й полазват мравки. Това номер ли беше? Дали той се опитваше да измъкне информация от нея, която да размени с кралицата срещу собствените си интереси? Нямаше да му е за първи път.

— Ще бъде съмнително, ако няколко монитора изведнъж се развалят.

Хиацинт кимна.

— Знам, но се надявам, докато някой разбере, вие да сте далеч оттук.

Крес загриза устната си. Можеше да нагласи камерите на таймер, така че спирането на излъчванията да изглежда като случайни аварии или програмна грешка в системата, но и това като нищо можеше да бъде разкрито.

Хиацинт закрачи напред-назад. Тя виждаше как тече мисълта му. Планът започваше да се оформя в съзнанието му, макар че на Крес умът й не побираше как ще ги измъкне от двореца, без никой да ги види — особено принцесата, която всички познаваха.

— Какво се е случило? — попита Крес. — Левана е научила за мен, така ли?

— Не. Друго стана. — Той щипеше носа си. — Тя ще нареди да убият Уинтър. Трябва да я измъкна оттук. Мисля, че знам как. Ще наглася всичко, но… — В очите му се четеше гореща молба. — Ще ми помогнеш ли?

Крес усети как сърцето й се сви. За краткото време, в което познаваше Хиацинт, той й се бе сторил студен, безчувствен и понякога дори жесток. Но сега сякаш се бе пропукал и всеки миг щеше да се разпадне.

— Като изключа камерите?

Той кимна.