Ултиматумът на Борн полностью

Изкачването с асансьора беше бързо, крачките му по покрития със син мокет коридор до апартамент 4-С — все по-бавни с приближаването до вратата. Известният Брайс Оугълви пое дълбоко и спокойно дъх, изправи се като свещ и натисна звънеца. След двадесет и осем секунди, които адвокатът отброи с раздразнение, съветският генерален консул отвори вратата. Беше слаб, среден на ръст, с остри черти, опъната бледа кожа, с големи кафяви очи.

Владимир Суликов беше на седемдесет и три години, жилав, кипящ от енергия — учен и бивш професор по история в Московския университет, убеден марксист и, колкото и да е странно, като се има предвид длъжността му, не беше член на комунистическата партия. В действителност, той не членуваше в никаква ортодоксална политическа организация. Предпочиташе пасивната роля на неортодоксална личност в едно колективистично общество. Това, както и изключителният му интелект му служеха добре — беше пращан на постове, на които някои хора с по-конформистко мислене нямаше да са дори наполовина толкова полезни. Комбинацията на тези качества, както и любовта му към физическата активност правеха Суликов да изглежда десет-петнадесет години по-млад. Държеше в напрежение тези, които разговаряха с него — излъчваше мъдрост, натрупана с годините, и я използваше с младежка жизненост.

Размениха кратък поздрав. Суликов само му протегна твърдата си студена ръка и му посочи едно тапицирано кресло. Самият той застана с ръце на гърба пред бялата мраморна камина. Приличаше на развълнуван професор пред черната дъска, който се кани едновременно да изпитва и да поучава досаден, спорещ студент.

— Да говорим делово — каза руснакът. — Знаете ли кой е адмирал Питър Холанд?

— Разбира се — директорът на Централното разузнавателно управление. Защо питате?

— От вашите ли е?

— Не.

— Съвсем сигурен ли сте?

— Да, разбира се.

— Възможно ли е да се е присъединил към вас, без ти да знаеш?

— Със сигурност не. Дори не го познавам. А пък ако това е някакъв любителски разпит по съветски, приложете го на някого другиго.

— Несравнимият скъпарски американски адвокат отказва да отговори на простички въпроси!

— Отказвам да бъда обиждан. Направихте учудващо изявление по телефона. Бих искал да ми го разясните, ако обичате.

— Ще го сторя, господин съветник, повярвайте ми, но по своему. Ние, руснаците си пазим фланговете. Това е урок, който научихме от трагедията и победата при Сталинград — нещо, което на вас, американците, никога не ви се е налагало да преживеете.

— Участвам в друга война, както добре знаете — отбеляза студено Оугълви, — но ако учебниците по история казват истината, на вас руската зима ви е помогнала.

— Това трудно може да се обясни на стотиците хиляди замръзнали руски трупове.

— Безусловно. Съчувствам ви и ви се възхищавам. Но вие не ми дадохте обяснението, което поисках.

— Опитвам се само да изкажа една банална истина, младежо. Както се казва, обречени сме да повтаряме същите болезнени исторически грешки, които веднъж вече сме направили… Ние наистина пазим фланговете си и ако някой в дипломатическите среди смята, че сме въвлечени в международен скандал, ние просто стягаме редиците си. Това е прост урок за такъв ерудит като вас, господин съветник.

— Освен това — съвсем ясен и тривиален. А какво общо има адмирал Холанд с това?

— За него след малко… Първо да ви попитам за някого, който се казва Александър Конклин.

Поразен, Брайс Оугълви рязко се наведе напред.

— Откъде знаете това име? — попита той едва чуто.

— Има и още имена… Например Мортимър или Моше Панов, евреин, лекар. И най-накрая, господин съветник, мъж и жена, за които предполагаме, че са убиецът Джейсън Борн и жена му.

— Господи! — възкликна Оугълви. Целият се беше напрегнал, очите му се бяха изцъклили. — Какво общо имат тези хора с нас?

— Точно това трябва да узнаем — отвърна Суликов, като гледаше втренчено адвоката. — Очевидно познавате всичките, нали така?

— Ами да — всъщност не! — запротестира Оугълви. Лицето му пламтеше, говореше като в скоропоговорка. — Това е съвсем различно. Няма нищо общо с нашата дейност, в която сме хвърлили милиони и сме развивали цели двадесет години!

— И от която сте спечелили също милиони, ако позволите да ви напомня това, господин съветник.

— Вложили сме капитали на международните пазари! — извика адвокатът. — Това не се счита за престъпление в тази страна. Парите прелитат през океана само с едно натискане на клавиша на компютъра. Няма престъпление!