Ултиматумът на Борн полностью

— Но както ви казах, това изобщо не ме засяга. Искам само да затрия онзи евреин, сакатия, а и оня скапаняк Борн. Наистина го искам!

Дипломатът и жена му се спогледаха и учудено свиха рамене. Графинята кимна и се обърна примирено към мъжа си:

— Реалността разби всичките ти художествени измислици.

— Моля?

— Робин Худ наистина е съществувал, но не е бил благородник от Локсли. Бил е груб саксонски вожд, който се е противопоставил на норманите — кръвожаден убиец и крадец, възхваляван само в легендите. Наистина е съществувал и Инокентий Трети — папа, който едва ли е бил божи човек и е провеждал жестоката политика на своя предшественик, Свети Григорий, който пък едва ли може да бъде наречен светец. Те разединили Европа и я потопили в реки от кръв. Борели се за политическа власт и за напълване на хазната на Свещената империя. Векове преди това е живял благородникът римлянин Куинтус Касиус Логинус, любимият регент на далечна Испания. Той също измъчвал и осакатявал стотици хиляди испанци.

— За какво, по дяволите, говорите?

— Тези хора са били превърнати в литературни герои, господин Дефацио, в много варианти на това, което действително са били, но независимо от изопачаването на истината, те наистина са съществували. Така както съществува и Чакала и представлява смъртоносен проблем за вас. Както, за нещастие, е проблем и за нас, защото създава усложнения, които не можем да приемем.

— Какво? — Капо супремо зяпна и се втренчи в италианския аристократ.

— Присъствието на руснаците беше и тревожно, и загадъчно — продължи графът. — След това усетихме, че има някаква връзка, и вие я потвърдихте… Москва преследва Карлос от години с една-единствена цел — да го екзекутира, а в замяна на всичките си старания получава само труповете на ловците. По някакъв начин, Господ знае как, Джейсън Борн се е договорил със Съветите да преследват заедно общата си цел.

— За Бога, говорете или английски, или италиански, но с разбрани думи! Не съм учил в Харвард и не ми е трябвало, разбра ли, умнико.

— Чакала опустоши онази странноприемница вчера. Той е проследил Джейсън Борн, който е бил толкова глупав, че да се върне в Париж, за да убеждава руснаците да работят заедно. И Борн, и руснаците са глупаци, защото това е Париж и Карлос ще спечели. Ще убие Борн и другите ви обекти и ще се надсмее над руснаците. След това ще извести тайните отдели на всички правителства, че е спечелил, че той е господар, padrone maestro. Вие в Америка никога не сте знаели цялата история, а само отделни факти, защото интересът ви към Европа се изчерпва с въпроса за парите. Но ние сме били очевидци, следили сме я като омагьосани и сега сме хипнотизирани. Двама изпълнени с омраза стареещи убийци, които се опитват да си прережат гърлата.

— По-полека, умнико! — извика Дефацио. — Този боклук Борн е фалшификатор. Никога не е бил истински убиец!

— Много бъркате, синьоре — възрази графинята. — Може да не сте го виждали с пистолет на сцената, но това му е любимият инструмент. Питайте Чакала.

— Майната му на Чакала! — изкрещя Дефацио и се надигна от стола.

— Лу!

— Млъквай, Марио! Този Борн е мой, наш. Ние ще предадем трупа, ние ще снимаме и на снимката ще сме ние над онези тримата с десетина остриета, стърчащи от телата им, а в ръцете им ще държим за косите главите им, за да няма съмнение, че ние сме ги убили.

— Сега вие сте луд, pazzo — изрече графът мафиот с тих глас, който контрастираше с грубите крясъци на капо супремо. — И говорете по-тихо, моля.

— Тогава не ме дразнете…

— Той се опитва да изясни нещата, Лу — каза убиецът, братовчед на Дефацио. — Искам да чуя какво ще ни каже господинът, защото това може да се окаже решаващо за начина, по който ще действам. Седни, братовчеде. — Луис седна. — Моля, продължете, графе.

— Благодаря ви, Марио. Нали не възразявате да ви наричам Марио.

— Съвсем не, господине.

— Може би трябва да посетите Рим…

— Може би трябва да се върнем в Париж — отново изръмжа капо супремо.

— Много добре — съгласи се римлянинът, като се обръщаше и към Дефацио, и към братовчед му, но явно предпочиташе последния. — Можете да очистите и тримата с далекобойни пушки, но не можете да се доближите до телата. Съветската охрана няма да се различава от останалите хора наоколо и ако ви видят на опасно разстояние, ще открият огън по вас, защото ще смятат, че сте изпратени от Чакала.

— Тогава трябва да направим нещо за отклоняване на вниманието и за изолиране на обектите — заяви Марио, като облегна лакти на масата и впери умните си очи в графа. — Нещо неочаквано рано сутринта — например пожар в апартамента им, така че да ги накараме да излязат навън. И друг път съм го правил. Започва суматоха, пристигат пожарни, вият полицейски сирени, навсякъде паника. И точно тогава можем да отвлечем обектите и да си свършим работата докрай.

— Чудесна стратегия, Марио, но какво ще правиш със съветската охрана?

— Ще го премахнем — извика Дефацио.