Ултиматумът на Борн полностью

— Да — предпазливо потвърди капо супремо, — що се касае до онзи случай, но той е разрешен, ако разбирате какво искам да кажа.

— Нямам никаква представа — ледено заяви графът. — Казвам ви това, защото мога да използвам помощта ви, за която, както ви казах, ще ви бъде платено наистина щедро.

— По какъв начин е „разширен“ договорът? — отново го прекъсна съпругата му.

— Ами трябва да премахнем и трети човек — един, с когото онези двамата са дошли да се видят тук.

Графът и графинята размениха светкавични погледи.

— Трети човек — повтори римлянинът и вдигна чашата до устните си. — Разбирам… Договор за трима души обикновено е много доходен. Колко доходен, синьор Дефацио?

— Ей, аз питам ли ви колко печелите на седмица в Париж? Да кажем, че е много и че числото е шестцифрено число, ако всичко върви по учебник.

— Шест цифри обхващат широк спектър — забеляза графинята. — Те също така показват, че всъщност договорът струва седем цифри.

— Седем… — Дефацио погледна жената със затаен дъх.

— Повече от милион долара — завърши графинята.

— Ами, виждате ли, за нашите клиенти е важно онези хора да напуснат този свят — каза Луис и отново си пое дъх, като разбра, че седем цифри не означават седем милиона. — Не питаме защо, само си вършим работата. В такава ситуация нашите донове са щедри, повечето пари са за нас и „нашата част“ се слави като ефикасна, нали Марио?

— Сигурен съм, че е така, Лу, но не се бъркам в такива неща.

— Нали ти плащат, братовчеде?

— Иначе нямаше да съм тук, Лу.

— Видяхте ли какво искам да ви кажа — обърна се Дефацио към аристократите от европейската мафия, които изобщо не реагираха, а гледаха втренчено капо супремо. — Ей, какво ви става? А, онова лошо нещо, което ви се е случило вчера? Какво беше станало? Видели са ви, нали? Разпознали са ви и някоя горила е изстреляла шепа куршуми, за да ви стресне, нали? Че какво друго може да бъде? Не са знаели кои сте, но сте били там — май доста често ви се е случвало — и затова малко са ви постреснали. Старият номер — да изкарваш акъла на чужденците, които виждаш повече от веднъж.

— Помолих те да говориш по-прилично, Лу.

— По-прилично ли! Вече губя търпение. Дайте да се разберем най-накрая!

— Направо казано — поде тихо графът, като отмина думите на Дефацио с вдигнати вежди, — вие твърдите, че трябва да убиете сакатия и приятеля му, доктора, а освен това — и един трети, наши така?

— Направо казано — правилно сте схванали.

— Имате ли някакви сведения за този трети — нещо повече от снимка или подробно описание?

— Ами да — той е някакъв правителствен подлизурко, който е бил изпратен навън преди години, за да се прави на убиец като Марио, представяте ли си? Но тези тримата са навредили на нашите клиенти, и то сериозно. Затова и ни предложиха договора. Ето това е цялата работа.

— Не сме сигурни — каза графинята, като отпи деликатно от виното. — Но може би вие не знаете.

— Какво не знаем?

— Че има някой, който желае смъртта на този трети много по-силно, отколкото вие — обясни графът. — Вчера на обед той е нападнал с оръжие някакво кафене извън града и е застрелял много хора, само защото онзи трети е бил вътре. Ние също бяхме там… Видяхме как охраната ги — го предупреди и третият се втурна навън. Понякога човек усеща, че ще се случи нещо. Ние си излязохме веднага, а кървавата баня започна само след минути.

— Проклятие! — изрече със задавен глас Дефацио. — Кое е това копеле, което иска да убива? Кажете ми!

— Вчера следобед и днес цял ден се опитвахме да разберем — поде жената, като се наведе напред и внимателно завъртя в ръцете си некрасивата чаша, като че ли тя беше оскърбление за чувствата й. — Вашите обекти никога не остават сами. Около тях винаги има хора, въоръжена охрана, и отначало не знаехме откъде се взимат. След това обаче на булевард „Монтен“ видяхме, че един съветски автомобил идва да ги вземе, после третият ви обект излезе придружен от офицер на КГБ. Сега вече смятаме, че знаем кой е.

— Само вие обаче можете да потвърдите това — намеси се графът. — Как се казва третият ви обект? Смятам, че имаме право да знаем.

— Защо пък не? Казва се Борн, Джейсън Борн — един човек, който е изгубил играта и сега шантажира клиентите ни.

— Точно така — промълви графът.

— И последно — добави жена му, — какво знаете за този Борн?

— Каквото ви казах. Действал е под прикритие по поръчение на правителството, обаче големите клечки във Вашингтон са го метнали. Той се впрегнал и започнал да пързаля нашите клиенти. Голям боклук, казвам ви.

— Никога ли не сте чували за Карлос Чакала? — попита графът и се облегна на стола, като гледаше изпитателно капо супремо.

— Ама, разбира се, че съм чувал и разбирам накъде биете. Казват, че този тип, Чакала, много му се заканил на Борн, а и Борн също. Ама мен това не ме интересува. Винаги съм си мислил, че тази игра на котка и мишка я има само в книгите и филмите, нали разбирате? А после ми казват, че той е истинският убиец. Какво ще кажете?

— Ами съвсем истински е — съгласи се графинята.