Ултиматумът на Борн полностью

— Безсмислено е. Крупкин нареди да не пускаме никого и му го обещах.

— Намирисва ми на параноя…

— Е и аз така му казах, но това е негова територия, а не наша. Същото важи и за прозорците.

— Почакай! — възкликна Борн. — Представи си, че е прав?

— Малко вероятно, но е възможно, макар че… — Конклин не можа да завърши изречението си. Джейсън бръкна отдясно под сакото си и тръгна към вратата.

— Какво правиш? — извика Алекс.

— Може би се доверявам на твоя приятел Крупи повече, отколкото заслужава, но си струва да опитаме… Иди там — нареди Борн и посочи наляво към дъното на стаята. — Ще оставя вратата незаключена и когато сервитьорът почука, кажи му на руски да влезе.

— Ами ти?

— В края на коридора има машина за лед. Тя не работи, но е в една кабинка с машината за пепси-кола, която също не работи — там ще се скрия.

— Господ да пази капиталистите, независимо колко са заблудени. Продължавай!

Известният някога като Делта член на „Медуза“ отключи вратата, отвори я, огледа коридора на „Метропол“ втурна се навън към нишата, в която се намираха двете машини, и се сви до вътрешната дясна стена. Зачака, коленете и краката го заболяха — само преди година нямаше помен от тази болка. Изведнъж чу звуците на колелца, които се приближаваха и ставаха все по-отчетливи. Количката, застлана с бяла покривка, премина покрай кабинката и спря пред вратата на апартамента. Джейсън внимателно погледна сервитьора — младо, около двадесетгодишно момче, русо, възниско и със стойката на покорен слуга. Той предпазливо почука на вратата. „Не е Карлос“ — помисли си Борн и с мъка се изправи. Чу приглушения глас на Конклин, който казваше на сервитьора да влезе, а когато младежът отвори вратата и влезе с количката, Джейсън спокойно скри оръжието на предишното му място. После се наведе и разтри схванатия си крак.

В следващия миг сякаш яростна вълна се разби в скала, изпречила се на пътя й. Облечена в черно фигура изскочи от невидима ниша на коридора и се втурна покрай машините. Борн отново се прилепи до стената. Беше Чакала!

Безумие! Карлос връхлетя с все сила върху русия келнер, изхвърли го в коридора и преобърна масичката за сервиране — на покрития с мокет под се посипаха чинии и храна. Внезапно сервитьорът се метна наляво и неочаквано измъкна пистолет от колана си. Чакала или усети, или видя движението му с крайчеца на окото си, извъртя се назад и натисна спусъка на автомата. Град от куршуми прикова русокосия руснак към стената, като безмилостно надупчи главата и тялото му. В този безкраен ужасен миг големият мерник на пистолета на Борн се закачи за колана на панталона му. Борн дръпна и скъса плата, а очите на Карлос се вдигнаха рязко нагоре и се втренчиха в него. В погледа на Чакала се четеше гняв и тържество.

Джейсън измъкна оръжието си, като в същия миг се завъртя и отново се хвърли до стената на малката ниша, а в това време непрекъснатият огън на Чакала направи на парчета ярката броня на машината за пепси-кола и куршумите се забиха в дебелата пластмасова предна част на машината за лед. Борн се надигна и вдигна пистолета с пръст на спусъка. Едновременно с това се чуха и други изстрели, но не от автомат. Алекс стреляше от вътрешността на апартамента. Държаха Карлос под кръстосан огън! Възможно беше всичко да свърши в един хотелски коридор в Москва! Дано стане така! Дано!

Чакала нададе яростен вик — беше улучен. Борн отново се сви до стената, като за момент се разсея от бръмченето на машината за лед, която внезапно бе проработила. Приближи лице до ъгъла на коридора, но точно в този миг смъртоносната лудост в коридора пак изригна неудържимо. Подобно на обезумяло животно в клетка, раненият Карлос се въртеше на едно място и не преставаше да стреля, като че ли искаше да разруши някакви невидими стени. Два пронизително истерични писъка долетяха от дъното на коридора — крещяха мъж и жена, които бяха или само ранени, или вече умираха от някой заблудил се куршум в тази хаотична стрелба.

— Лягай! — изкрещя Конклин от отсрещната страна на коридора. Внезапната му команда явно бе предизвикана от нещо, което оставаше невидимо за Джейсън. — Прикрий се!

Борн се сви на кълбо, за да предпази главата си възможно най-добре. Ъгълът! Прилепи се към пода, когато първата експлозия разлюля стените, последва втора, много по-наблизо, много по-оглушителна, вече в самия коридор. Гранати!

Димът се смеси с откъртилия се от тавана гипс и натрошени стъкла. Пистолетни изстрели! Девет един след друг — автоматичен пистолет… Алекс! Джейсън се отдръпна от ъгъла на нишата и се хвърли към отвора. Конклин стоеше пред техния апартамент, зад него лежеше преобърнатата масичка за сервиране. Той измъкна рязко празния пълнител и трескаво пребърка джобовете си.

— Свършил съм ги! — извика гневно, като имаше предвид допълнителните боеприпаси, с които ги беше снабдил Крупкин. — Той избяга в другия коридор, а аз нямам нито една от проклетите гранати!