Ултиматумът на Борн полностью

А паркингът? Джейсън не бе разбрал какво си говореха Алекс, Крупкин и гласът от радиото, но сега му стана ясно, че когато говореха за хора, излезли отвътре и тичащи към откраднатата кола, нямаха предвид предния вход! Към паркинга също трябваше да има изход. Господи, имаше на разположение само секунди, преди шофьорът на комитетската кола да подкара колата и да я вкара с рев в огромния мръсен паркинг, да го обиколи и да изхвърчи от там. Тези две действия трябваше да обявят пристигането на държавната кола и бързото й шумно изчезване. Ако Карлос имаше намерение да пробие — това щеше да е моментът. След като изчакваше обичайната радиовръзка, всяка секунда разстояние, което поставяше между себе си и склада, щеше да прави все по-трудно проследяването му. А той, безгрешната машина за убиване на „Медуза“, беше не там, където трябва! Освен това, цивилен, тичащ с автомат в ръка през ливадата или по пътя на военен комплекс, той просто предизвикваше съдбата. Какъв малък и досаден пропуск! Ако му бяха превели три-четири думи повече и ако слушателят им бе по-малко арогантен и по-любознателен, то грешката щеше да е избегната. Както винаги, малките камъчета обръщат колата. По дяволите!

На сто и петдесет метра по-надолу автомобилът на КГБ внезапно влезе с грохот в паркинга, като вдигаше облаци прах и разпиляваше натрошени камъчета, които хвърчаха изпод бясно въртящите се гуми. Нямаше време за мислене. Трябваше да действа! Борн се изправи, като държеше автомата плътно до десния си крак и се мъчеше да го прикрие колкото се може повече. С лявата си ръка едва-едва докосваше връхчетата на живия плет — може би беше градинар, който обмисля как да свърши някаква работа, която са му възложили, или пък просто безцелно разхождащ се близо до крайпътните храсти — нищо тревожно, съвсем обикновено действие. Някой страничен наблюдател би го взел за човек, който от няколко минути върви незабелязан по пътя.

Борн погледна към входа на склада. Двамата войници тихо се смееха, този с цигарата погледна часовника си. После обектът на малката им конспирация излезе от лявата предна врата — привлекателно тъмнокосо момиче, което едва ли беше на повече от двадесет години. То шеговито затисна с длани ушите си, направи смешна гримаса и бързо се отправи към мъжа, който все си гледаше часовника, и го целуна по устните. Тримата се прегърнаха, като момичето остана в средата, и тръгнаха надясно, отдалечавайки се от входа.

Трясък! Метал, който се сблъсква с метал, стъкло, което се разбива в стъкло. Оглушителните звуци долетяха от далечния паркинг. Нещо се бе случило с колата на Комитета, в която бяха Алекс и Крупкин; младият шофьор от групата за нападение беше или смазал, или се бе врязал в друга кола в облаците прах на паркинга. Джейсън схвана, че шумът е достатъчно извинение да забърза надолу по пътя. В съзнанието му непрекъснато изникваше Конклин, усилията да запази незабелязано оръжието спъваха отривистите му крачки. Извърна глава, като очакваше да види двете войничета и момичето да тичат към мястото на инцидента, но му стана ясно, че те са се втурнали в обратната посока — явно не искаха да се забъркват в случилото се. Скъпоценните почивки във войнишкото разписание се пазеха ревниво.

Борн престана да накуцва, хвърли се през живия плет и хукна към бетонния път, който стигаше до ъгъла на огромното здание. Тичаше все по-бързо и дишаше все по-тежко и по-често. Оръжието му сега напълно се виждаше и разсичаше въздуха при всеки размах на дясната ръка, с която го бе сграбчил. Достигна края на пътя, гърдите му се вдигаха с мъка, вените на шията му бяха изпъкнали до пръсване, а потта се стичаше и мокреше лицето му, яката и ризата. Притисна гръб към стената на сградата, оправи оръжието си и тичешком зави зад ъгъла. Това, което видя на паркинга, го зашемети. Тропотът на краката му, съчетан с тревогата, която караше мокрите му слепоочия да туптят, му бяха попречили да чуе каквото и да било. Потреслата го гледка беше резултат от многобройни изстрели от пистолет със заглушител. Делта от „Медуза“ безстрастно си даде сметка за всичко това — в миналото го бе виждал твърде често. Съществуваха обстоятелства, при които убийствата трябваше да бъдат извършени безшумно — пълната тишина беше недостижима цел, но беше от решаващо значение да се вдига минимален шум.