Ултиматумът на Борн полностью

— Стигнал е до оръжеен склад. — Алекс видя как Джейсън се намръщи в недоумение. — Там оръжията са несравнимо повече, отколкото в някой плацдарм за легионери и запасни офицери. Освен това, мястото е и сериозно място за обучение.

— Не е бил тръгнал за Одинцово — прекъсна го Конклин. — Складът е четири-пет километра по на юг, в покрайнините на града. Карлос познава това място.

— Тези обекти вероятно се охраняват много строго. Той не може просто така да отиде и да влезе.

— Сторил го е вече — поправи го кагебистът от Париж.

— Имам предвид забранените зони — складовете с оръжие.

— Точно това ме тревожи — продължи Крупкин, като въртеше микрофона в ръцете си. — След като е бил вече тук, а това е очевидно — какво ли знае за съоръженията и кого ли познава!

— Свържете се със склада и заповядайте да го спрат, да го задържат! — настоя Джейсън.

— Ами ако се свържа не с когото трябва, ако той вече се е сдобил с оръжие и ние го предизвикваме? Едно телефонно обаждане, една враждебна реплика и дори появата на необичаен автомобил може да предизвика страхотна касапница, в която да загинат десетки мъже и жени. Видяхме какво стори в „Метропол“ и на „Вавилова“. Той вече не се владее и е напълно полудял.

— Димитрий — прозвуча металическият глас от радиото, — нещо става. Човекът току-що излезе от някаква странична врата с чувал на гърба и се отправя към колата… Другарю, не съм сигурен дали това е същият човек. В него има нещо различно.

— В какъв смисъл? Дрехите ли?

— Не, облечен е в черен костюм, а дясната му ръка пак виси на черна превръзка, но… се движи по-бързо, с по-твърди крачки, изправен е.

— Искаш да кажеш, че не прилича на ранен, така ли?

— Може и така да се каже.

— Симулира — предположи Конклин. — Това копеле може едва да диша и пак да те убеди, че е способен да участва в маратон.

— С каква цел, Алексей? Защо изобщо да се преструва?

— Не знам, но ако твоят човек в колата може да го вижда, значи и той може да види колата. Може би просто ужасно бърза.

— Кажете ми какво става! — намеси се гневно Борн.

— Някой е излязъл от оръжейния склад с пълна торба и е тръгнал към колата — обясни Конклин на английски.

— Спрете го, за Бога!

— Не сме сигурни, че е Чакала — прекъсна го Крупкин. — Дрехите са същите, дори превръзката на ръката, но има физическа разлика…

— Тогава той иска да помислите, че не е той — натърти Джейсън.

— Какво?

— Той се поставя на ваше място, разсъждава също като вас и по този начин иска да ви надхитри. Може да знае, а може и да не знае, че е забелязан, а колата — проследена, но е длъжен да предположи най-лошото и да действа в съответствие с това. След колко време можем да сме там?

— Ако младият ми колега продължава все така лудешки да кара — след три-четири минути.

— Крупкин! — гласът просто изригна от радиото. — Четирима души излязоха от завода — трима мъже и една жена. Тичат към колата!

— Какво каза? — запита Борн. Алекс преведе и Борн се намръщи.

— Заложници? — тихо, като на себе си, прошепна Борн. — Той току-що се издаде. — Делта от „Медуза“ се наведе напред и бутна Крупкин по рамото. — Кажете на човека си да се махне оттам в момента, в който онази кола тръгне и той разбере накъде се е отправила. Кажете му да прави всичко така, че да го забележат, да натиска с все сила клаксона, когато минава покрай склада, а той при всички случаи ще мине оттам.

— Скъпи ми приятелю! — избухна съветският разузнавач. — Имате ли нещо против поне на мен да обясните защо издавате такива заповеди?

— Защото колегата ви беше прав, а аз сбърках. Човекът с превръзката не е Карлос. Чакала е вътре и чака преследвачите да се махнат, за да може той самият да вземе друга кола, ако изобщо има преследвачи.

— В името на незабравимия Карл Маркс, моля те да обясниш как стигна до това противоположно заключение?

— Лесно. Той допусна грешка… Дори и да можехте, сигурно не бихте стреляли по онази кола на пътя, нали?

— Точно така. Вътре има четирима души, без съмнение невинни съветски граждани, заставени да играят друга роля.

— На заложници, нали?

— Очевидно. Кога сте чували за хора, които с все сила сами се навират да станат заложници? Дори и да ги обстрелваха отвътре, все някой от тях щеше да се опита да избяга и да се скрие зад някоя от другите коли.

— Ама че работа…

— Но бяхте прав само за едно — Карлос наистина има свой човек в този оръжеен склад — онзи с превръзката. Възможно е да е просто невинен руснак, чиито брат или сестра са в Париж, но Чакала го държи по този начин.

— Димитрий! — изкрещя на руски металическият глас. — Колата просто излетя от паркинга!

Крупкин натисна копчето на микрофона и даде нареждания. Основното беше да се проследи колата дори и до финландската граница, ако е необходимо, но да се превземе без насилие. В случай на нужда да викат полицията. Последната заповед бе да преминат покрай склада и да натискат непрекъснато клаксона.

— За какъв дявол? — използва местния диалект Орлов.

— Защото свети Николай Чудотворец ми изпрати знамение! А освен това съм твой началник. Изпълнявай!

— Нещо ти хлопа, Димитрий.