Ултиматумът на Борн полностью

— Няма значение, оператор — прекъсна го Алекс, който знаеше, че е получил най-важната информация. Рандълф Гейтс, учен, адвокат на привилегированите, на по-големите и по-добрите, най-големият и най-добрият. Съвсем редно беше да е свързан със стотиците милиони в Европа, контролирани от интересите на Америка… Не, чакай малко. Изобщо не беше редно, беше порочно! Каква логика имаше в това един адвокат с научни степени да е замесен по какъвто и да било начин с твърде съмнителна, всъщност нелегална организация като „Медуза“? Някак не се връзваше! Не беше задължително да си във възторг от именития колос на юриспруденцията, за да си сигурен, че има кажи-речи най-чистата репутация в адвокатската колегия. Беше известен със стриктното си придържане към буквата на закона и често използваше съвършените си познания на дребни детайли, за да постига благоприятни решения в съда. Но никой не се осмеляваше да поставя под съмнение неговата почтеност. Правните и философските му схващания бяха толкова непопулярни между най-умните юристи от либералните среди, че с радост биха го дискредитирали още преди години, при най-малкото съмнение за некоректност.

Но ето че името му се появяваше шест пъти в календара на участник в „Медуза“, отговорен за несметни милиони от разходите за националната отбрана. Един стабилен член на организацията, чието привидно самоубийство беше всъщност убийство.

Конклин погледна екрана, датата на последната записка на Суейн, отнасяща се до Р. Г. Беше от втори август, едва преди седмица. Взе бележника и обърна на тази дата. Беше съсредоточил вниманието си върху имената, не върху бележките, освен ако не му се струваше, че информацията в тях има някакво отношение — не беше сигурен точно към какво, но се доверяваше на инстинкта си. Ако знаеше от самото начало кой е Р. Г., написаната със съкращения бележка срещу датата на последната среща би му направила впечатление.

„Трябваше да обърнеш внимание на «Париж»“, помисли си Алекс, но бележките на Суейн бяха пълни с чужди и екзотични имена на хора и места, сякаш генералът се бе опитвал да впечатли този, който би прочел личните му мнения. Помисли си също, че е ужасно изморен. Ако не беше компютърът, сигурно нямаше да насочи вниманието си към д-р Рандълф Гейтс, юридическият олимпиец.

Париж — пр. 7 г. Две дос. изв. и скр.

Първата част беше ясна, втората — мъглява, но едва ли неразгадаема. „Две“ се отнасяше за ръката на армейското разузнаване Г-2, а „дос.“ си беше досие — събитие или разкритие, направено от хората на разузнаването в Париж преди 7 години и извадено от базата данни. Беше аматьорски опит да се използва жаргонът на разузнавачите, като се изопачи.

„Отключ.“ означаваше „ключ“. Господи, Суейн е бил идиот! Алекс преписа бележката в своето тефтерче така, както знаеше, че трябва да бъде:

Рандълф Гейтс не е съгласен да назначи някой си майор Крафт, Крофт или дори Кристофър. Но на нас ни трябва Крафт да е в екипа му. Ключът е да се използва информацията от Г-2 в досието на Гейтс от Париж преди седем години, въпросното досие е извадено от техния компютър и е на наше разположение.

Ако това не беше точният превод на бележката, то положително бе достатъчно близо по същество, така че можеше да се работи по него. Беше три и двадесет сутринта, време, когато дори и най-дисциплинираният човек би подскочил от резкия звън на телефона. Защо пък не? Дейвид-Джейсън беше прав. Сега всеки час е от значение. Алекс вдигна телефона и набра номера в Бостън, Масачузетс.