— Не се знае. Питали са по телефона… Не исках да ги оставям сами дори и за няколко часа, но ми бе наредено да дойда в Губернаторството и докато това копеле, Губернаторът, благоволи да се появи, започна бурята.
— Зная, говорих с администрацията и ми дадоха този номер.
— Има поне нещо утешително: телефоните все още работят. Във време като това обикновено прекъсват, затова се подмазваме на Губернатора.
— Разбрах, че си сложил охрана…
— Вярно е, по дяволите! — извика Сен Жак. — Лошото е, че не зная какво друго да търся, освен непознати в лодки или по брега и съм заповядал да се стреля, ако не спрат и не си покажат документите!
— Вероятно ще мога да ти помогна…
— Казвай!
— Изтекла е информация, не питай как. От външен източник е, но това няма значение, фактът си остава. Човекът, който е открил, че Мари е в Монсера, е използвал съдия с връзки на островите, предполагам.
— Съдия ли? — избухна собственикът на Транкуилити Ин. — Боже мой, но той е тук! Исусе Христе, тук е! Ще го убия, копелето му с копеле!
— Престани, Джони! Овладей се! Кой е там?
— Един съдия, и настояваше да се представя под друго име! Това не ми направи никакво впечатление — двама откачени старци със сходни имена…
— Старци ли?… Карай по-бавно, Джони, това е важно. Какви двама старци?
— Този, за когото говориш, е от Бостън…
— Да! — потвърди възбудено Алекс.
— Другият долетя от Париж…
— Париж? Боже Господи! Старците от Париж!
— Какво?…
— Чакала! Карлос е изпратил своите старци!
— И ти говори по-бавно, Алекс — каза Сен Жак, чуваше се как диша. — И се изразявай по-ясно.
— Няма време, Джони. Карлос има армия, своя армия от старци, които са готови да умрат за него, да убиват за него. Няма да има непознати по брега, те са вече там! Можеш ли да се върнеш на острова?
— Ще успея по някакъв начин. Ще събера хората си там. Ще хвърлим тези боклуци във водоемите!
— Бързай, Джон!
Сен Жак натисна малкия бутон на стария телефон, пусна го и чу равномерния сигнал. Набра номера на Транкуилити Ин.
— Съжаляваме — каза записан на магнетофон глас, — поради атмосферните условия, връзката с района, в който се обаждате, е прекъсната. Губернаторството полага всички усилия да възстанови комуникациите. Моля, обадете се по-късно. Приятен ден.
Джон Сен Жак трясна слушалката с такава сила, че я пречупи на две.
— Лодка — изкрещя той, — намерете ми лодка!
— Ти си луд — възрази помощникът на губернатора от другия край на стаята. — В това вълнение?
— Морски катер, Хенри! — каза преданият брат, пъхна ръка под колана си и бавно извади автоматичен пистолет. — Или ще бъда принуден да направя нещо, за което не ми се ще да мисля, но ще намеря лодка.
— Просто не мога да повярвам, момче.
— Нито пък аз, Хенри… Обаче говоря сериозно.
Болногледачката на Жан-Пиер Фонтен седеше пред огледалото до тоалетната масичка и прибираше стегнато сплетената си коса под черната шапка за дъжд. Погледна часовника, като си повтаряше дума по дума така необикновения телефонен разговор отпреди няколко часа, когато от Аржантьой, Франция, й се бе обадил великият мъж, който правеше всички неща възможни.
— Там, близо до теб, се е настанил един американски адвокат, който се представя за съдия.
— Не зная за такъв човек, Монсеньор.
— И все пак той е там. Нашият герой с право се оплаква от присъствието му. Обаждането в дома му в Бостън потвърди, че е той.
— Значи присъствието му тук не е желателно, така ли?
— Присъствието му там е много неприятно за мен. Прави се, че ми е задължен, че ми е страхотно задължен във връзка с една случка, която би могла да го унищожи, но действията му показват, че е неблагодарен, че възнамерява да уреди дълга си, като ме предаде, а предаде ли мен, предава и теб.
— Ще умре.
— Точно така. В миналото много го ценях, но миналото си е минало. Намери го, убий го. Направи така, че смъртта му да прилича на нещастен случай с трагичен край… И накрая, тъй като няма повече да говорим, преди да се върнеш на Мартиника, завършени ли са приготовленията за последния удар, който ще направиш за мен?
— Да, Монсеньор. Хирургът от болницата във Форт-дьо-Франс приготви двете спринцовки. Той ви изпраща предани поздрави.
— И добре прави. Жив е, за разлика от десетки свои пациенти.
— Тук не знаят нищо за живота му на Мартиника.
— Известно ми е… Сложи инжекциите след четиридесет и осем часа, когато хаосът започне да утихва. Като се разбере, че ветеранът е бил мое хрумване, а аз ще се погрижа да го разберат, Хамелеона ще бъде посрамен.
— Всичко ще бъде направено. Скоро ли ще дойдете тук?
— Навреме за ударната вълна. Тръгвам след около час и ще съм в Антигуа утре, преди в Монсера да стане обед. Ако всичко върви според плана, ще пристигна навреме, за да видя как мъката раздира Джейсън Борн, преди да си оставя автографа, куршума в гърлото му. Тогава американците ще знаят кой е спечелил. Адьо.
