— Няма да могат. Раненият човек от „Медуза“, който беше там, изобщо не видя лицето ми, освен когато тичах в сянката, и нямат представа кой съм. Аз съм един никой, който просто ще изчезне… Не, Мари, ако Карлос се появи и ако направя това, което зная, че мога да направя в Монсера, ще бъдем свободни. Както беше казал някой „най-после свободни“.
— Гласът ти се променя, нали?
— Така ли?
— Наистина се променя. Мен питай.
— Не зная за какво говориш — каза Джейсън Борн. — Дават ми сигнал. Самолетът е дошъл. Кажи на Джони да държи тези двама старци под охрана!
Слуховете плъзнаха из Монсера като бързо движещи се вълма на мъглата. Нещо ужасно се било случило на остров Транкуилити… „Лоши времена, господине… Лошата магия е дошла през Антилите чак до Ямайка. Там са настъпили смърт и лудост… И на стената на смъртта, господине, е било написано с кръв проклятие върху семейството на едно животно… Шшшш! Върху една котка и двете й котета!…“
Но се чуваха и други гласове… „Мили Боже, не позволявай да се разчуе! Това ще съсипе целия ни туризъм!… Никога досега не се е случвало такова нещо, това е изолиран инцидент, явно свързан с контрабандата на наркотици, докарани от някой друг остров! Напълно сте прав, господине! Чух, че бил някакъв луд, с натъпкано с наркотици тяло… Казаха ми, че бързоходна лодка, летяща като ураганен вятър, го отвела в открито море. Изчезнал е!… Дръж си езика, ти казвам! Спомняш ли си за девиците? За клането във Фаунтънхед? Минаха години, докато се съвземат. Мълчи!“
И само един човек обясняваше:
— Това е клопка, сър, и ако успеем, както очакваме, ние ще бъдем героите на Карибите. С положителност ще се отрази чудесно на репутацията ни. Законност, ред и така нататък.
— Слава Богу! Убит ли е някой наистина?
— Една жена, и то в момент, когато се е опитвала да отнеме човешки живот.
— Жена ли? Боже Господи, не искам да чуя и дума повече, докато всичко не свърши.
— По-добре е да ви няма, за да не сте принуден да го коментирате.
— Страхотна идея. Ще изляза с лодката, рибата кълве след буря.
— Прекрасно, сър. А аз ще поддържам връзка по радиото с мястото на събитието.
— Като че ли ще е по-добре да не го правите. Може там да прихващат всичко.
— Исках само да ви съобщя кога да се върнете — в подходящия момент, за да направите най-благоприятно впечатление. Ще ви информирам най-подробно, разбира се.
— Да, разбира се. Ти си добър човек, Хенри.
— Благодаря ви, господин Губернаторе.
Беше десет часът сутринта. Те се прегърнаха силно, но нямаше време за разговори, само краткото успокоение, че са заедно, че са заедно в безопасност, сигурни, че знаят нещо, което Чакала не знае, и че то им дава огромно предимство. И все пак, само предимство, не и гаранция, не и когато ставаше дума за Карлос. И Джейсън, и Сен Жак бяха непреклонни: Мари и децата бяха изпратени със самолет на юг, на остров Бас-Тер в Гваделупа. Щяха да останат там под охрана заедно с царствената прислужница на семейство Уеб, госпожа Купър, докато не бъдат повикани да се върнат в Монсера. Мари възразяваше, но възраженията й бяха посрещнати с мълчание. Съпругът й изричаше заповедите си рязко, с леден тон.
— Заминаваш, защото имам много работа. Няма да говорим повече по този въпрос.
— Пак като в Швейцария… като в Цюрих, нали, Джейсън?
— Прави каквито си искаш сравнения — отвърна разсеяно Борн. Тримата стояха в началото на пристана, а в края му, само на метър един от друг, се поклащаха във водата два хидроплана. Единият бе докарал Джейсън от Антигуа направо на Транкуилити, а другият се зареждаше за полета до Гваделупа. Госпожа Купър и децата бяха вече вътре. — Побързай, Мари — добави Борн. — Искам с Джони да обсъдим нещата и после да попритисна тези две съмнителни персони.
— Те не са съмнителни персони, Дейвид. На тях дължим живота си.
— Защо? Защото са се провалили и са били принудени да минат на другата страна, за да си спасят задниците ли?
— Това не е справедливо.
— Справедливо е, докато не кажа, че не е, а те са съмнителни, докато не ме убедят, че не са. Ти не познаваш старците на Чакала, а аз ги познавам. Способни са да говорят какво ли не, да правят какво ли не, да лъжат и да хленчат до Бога, но ако се обърнеш на другата страна, ще ти забият нож в гърба. Те са негова собственост — телата им, мозъците и това, което е останало от душите им… А сега се качвай в самолета, той чака.
— Не искаш ли да видиш децата, да кажеш на Джейми, че…
— Не, няма време! Заведи я там, Джони, аз искам да проверя брега.
— Всичко съм проверил, Дейвид — каза едва ли не предизвикателно Сен Жак.
— Аз ще кажа дали си проверил или не — отсече Борн и в очите му се четеше гняв. Тръгна през пясъка и добави високо, без да се обръща: — Имам към теб сума въпроси и се надявам, че ще можещ да ми отговориш!
Сен Жак се наежи, направи крачка напред, но сестра му го спря.
— Не му обръщай внимание, Джони — рече Мари с ръка на рамото му. — Изплашен е.
— Гадно копеле!
— Да, зная.
Сен Жак погледна сестра си.
— Той ли е чужденецът, за когото говореше вчера?
— Да, само че сега е още по-лошо. Затова е изплашен.
— Не те разбирам.
