Ултиматумът на Борн полностью

— Напълно съм съгласен с вас, докторе — допълни Джейсън и потръпна от болка. След това изведнъж отметна глава нагоре и очите му се разшириха. — Ишмаел! Той е мъртъв, аз го убих!

— Не си го направил ти, освен това не е мъртъв — отвърна спокойно Сен Жак. — Изглежда ужасно, но е жив. Момчето е много жилаво, също като баща си, и ще се оправи. Откарахме го с хидроплана до Мартиника.

— Господи, но той беше труп!

— Бил е жестоко пребит — обясни лекарят. — Двете му ръце са счупени, има множество разкъсвания и контузии. Подозирам, че има и вътрешни наранявания и тежко мозъчно сътресение. Но, както Джон вече каза, момчето е много жилаво.

— Искам да му се осигури най-доброто лечение.

— Такива бяха и моите разпореждания.

— Добре. — Борн премести поглед към лекаря. — Какво е състоянието ми?

— Без рентген и докато не видя как се движите — поне симптоматично, мога да направя само повърхностна преценка.

— Слушам ви.

— След раната на първо място бих споменал травматичен шок.

— Забравете за него — това е недопустимо.

— Кой казва? — попита докторът и се усмихна.

— Аз и въобще не се опитвам да бъда забавен. Интересува ме тялото, не главата. Аз ще преценя нейното състояние.

— Местен жител ли е? — попита лекарят и погледна собственика на Транкуилити Ин. — Още един Ишмаел, само че бял и по-възрастен? Мисля, че не е медицинско лице.

— Моля те, отговори му.

— Е, добре. Куршумът е минал в лявата част на шията само на милиметри от жизненоважни центрове. Ако са били засегнати, със сигурност щяхте да останете без глас или щяхте да сте мъртъв. Промих раната и я заших. Известно време ще ви бъде трудно да си движите главата, но това е най-обща преценка на уврежданията.

— Казано накратко, сега вратът ми е много схванат, но ако мога да вървя…

— С две думи — това е всичко.

— В крайна сметка причината е в ракетата — каза меко Джейсън и отпусна внимателно врата си на възглавницата. — Явно го е ослепила достатъчно.

— Какво? — Сен Жак се надвеси над леглото.

— Няма значение… Хайде да видим колко добре мога да ходя — само симптоматично.

Борн се плъзна по леглото, спусна бавно крака на пода и завъртя глава към зет си, който понечи да му помогне.

— Не, благодаря ти, братко. Трябва сам да проверя.

Стоеше прав и усещаше, че превръзката, която ограничаваше движенията му, става все по-неудобна. Пристъпи напред и почувства болки от натъртванията в слабините, но все пак това бяха само натъртвания и следователно — нещо незначително. Една топла баня щеше да намали болките, а лечението, свръхсилният аспирин и мехлемът щяха да му позволят по-нормална подвижност. Оставаше проклетата превръзка около врата. Тя не само го душеше, но и го караше да завърта рамене, за да може да погледне в която и да било посока… „Все пак — разсъди той, — за човек на моята възраст можех да бъда и доста по-зле.“

— Не можем ли да поразхлабим тази огърлица, докторе? Направо ме задушава.

— Може, но съвсем малко. Предполагам, че не искате да рискувате да се разкъсат шевовете?

— Какво ще кажете за превръзка с еластичен бинт? Тя е по-разтеглива.

— Прекалено за рана на шията. Ще забравяте, че я имате.

— Обещавам ви, че няма.

— Много сте забавен.

— Не ми е никак до забавления.

— Става въпрос за врата ви.

— Именно. Можеш ли да ми намериш такава, Джони?

— Докторе? — Сен Жак погледна лекаря.

— Мисля, че не можем да му попречим.

— Ще изпратя някого до специализирания магазин.

— Извинявайте, докторе — каза Борн, щом братът на Мари отиде до телефона, — но искам да задам на Джони няколко въпроса и не съм сигурен, че бихте желали да ги чуете.

— Вече чух повече, отколкото трябва. Ще изчакам в другата стая.

Лекарят отиде до вратата и излезе.

Докато Сен Жак разговаряше по телефона, Джейсън се раздвижи из стаята, като вдигаше и сваляше ръце и разтърсваше китките си, за да провери двигателните си способности. Клекна и се изправи четири пъти един след друг, като всяко следващо движение беше по-бързо от предишното. Трябва да бъде готов — трябва!

— Причард ще отвори магазина и ще дойде тук след десетина минути — каза зет му и остави слушалката. — Ще донесе няколко размера.

— Благодаря ти. — Борн спря да се движи. — Кой беше човекът, когото застрелях, Джони? Падна през завесата, но не видях кой е.

— Някой, когото не познавам, макар да смятах, че знам всеки бял човек на тези острови, който може да си позволи да носи скъп костюм. Вероятно е турист, пристигнал с определена задача… поставена му от Чакала. Естествено, у него нямаше никакви документи за самоличност. Хенри го изпрати за Монсера.

— Колко души тук знаят какво става?

— Като изключим персонала, има само четиринадесет гости и никой от тях няма никаква представа за събитията. Запечатах параклиса, като обясних, че е бил повреден от бурята. Що се касае за тези, които са научили нещо — като доктора и двете момчета от Торонто, те не знаят цялата история, а само отделни части от нея и при това са мои приятели. Имам им вяра. Останалите почти са се удавили в местния ром.

— А изстрелите от параклиса?