И тъй, всяко нещо, казано по отношение на някого, винаги достига до ушите на неговите врагове, но набъбнало във мрачната тежест на отровата и злобата.
Затова воинът говори за поведението на своя събрат така, сякаш присъства на разговора и чува онова, което се казва.
Ето какво гласи Настолната книга на средновековното Рицарство:
„Духовната енергия на пътя използва справедливостта и търпението, за да подготви духа ти.“ Този е пътят на рицаря. Лесен и в същото време труден път. Защото го задължава да не обръща внимание на безполезните неща, на случайните приятелства. Затова в началото той толкова се колебае дали да тръгне по него.
Ето първото правило на Рицарството: „Изтрий онова, което си написал до този момент в книгата на своя живот: тревога, несигурност, лъжа. На мястото на всичко това напиши думата смелост. Ако тръгнеш на път с тази дума и вървиш напред с вяра в Бога, ще стигнеш там, за където си тръгнал“
Когато моментът на битката наближава, воинът на светлината се подготвя за всичко възможно. Анализира всяка една стратегия и се пита: „Какво бих направил, ако трябва да се бия със самия себе си?“ По този начин той открива слабите си места.
В този миг се приближава врагът, а кесията му е пълна с обещания, договори, споразумения. Носи примамливи предложения и лесни алтернативи.
Воинът анализира всяко едно от предложенията; той също се стреми към постигане на съгласие, но без да изгуби достойнството си. Ако реши да избегне битката, той ще го направи не защото е бил съблазнен, а защото е сметнал, че тази е най-добрата стратегия.
Воинът на светлината не приема подаръци от своя враг.
И тъй, повтарям: воините на светлината могат да бъдат разпознати по погледа. Те съществуват, част са от този свят, на който са били изпратени без дисаги и без сандали. Често пъти са малодушни. Не винаги постъпват правилно.
Воините на светлината страдат заради глупости, занимават се с маловажни неща, мислят, че са недостойни за каквато и да е Божия подкрепа, за чудеса.
Воините на светлината нерядко питат защо са дошли на този свят. Често пъти смятат, че животът им е безсмислен.
Затова са воини на светлината. Защото грешат. Защото питат. Защото продължават да търсят смисъла. И накрая ще го открият.
Воинът на светлината току-що се е събудил.
„Не знам какво да правя с тази светлина, която ме кара да израствам“ — мисли си воина. Светлината обаче не изчезва.
„Ще се наложат промени, които нямам желание да правя.“ — мисли си воинът.
Светлината пак е там — защото желанието е много разтегливо понятие.
И така, очите и сърцето на воина постепенно свикват със светлината. Тя вече не го плаши и той започва да приема Личната си легенда, дори и това да е свързано с поемане на рискове.
Воинът твърде дълго е спал. Нормално е да се пробужда постепенно.
На опитния боец е нанесена обида. Той познава силата на юмрука си, сръчността на ударите си. Срещайки се с неподготвен противник, воинът поглежда дълбоко в очите му и го побеждава, без да се стига до физическо стълкновение.
Колкото повече неща научава воинът от духовния си учител, толкова по-силно заблестява в очите му светлината на вярата. Той не е длъжен да обяснява нищо на никого. Без значение са и агресивните аргументи на противника — че Бог е суеверие, че чудесата всъщност са ловки номера, че да вярваш в ангели означава да бягаш от действителността.
Подобно на боеца, и воинът на светлината познава огромната си сила; никога не влиза в битка с някой, който не заслужава тази чест.
Воинът на светлината винаги трябва да помни петте правила на битката, написани от Джуан Дзъ преди три хиляди години:
Вярата: Преди да влезеш в бой, трябва да вярваш в причината за битката.
Приятелят: подбирай съюзниците си и се научи да се биеш задно с тях, защото никой не може да спечели една война, ако е сам.
Времето: Битката през зимата се различава от битката през лятото; добрият воин внимателно избира най-подходящият момент, за да влезе в бой.
Мястото: Да се сражаваш в планински проход не е същото като да се биеш в равнината. Огледай всичко, което те заобикаля, и прецени къде ще имаш най-голяма свобода на движение.
Стратегията: Най добрият воин е онзи, който планира битката си.
Воинът рядко може да предвиди резултата от сражението си, дори когато то е към края си.
Бойните действия пораждат много енергия около воина и идва момент, в който са възможни както победата, така и поражението. Времето ще каже кой е спечелил и кой е изгубил; ала воинът знае, че от този миг нататък нищо повече не може да се направи: съдбата на тази битка е в ръцете на Бог.
В подобни моменти воинът на светлината не се безпокои за резултата. Той се вглежда в сърцето си и пита: „В Справедливата битка ли участвах?“ Ако отговорът е положителен, той си отдъхва. Ако отговорът е отрицателен, той взема сабята си и отново започва да тренира.
Воинът на светлината носи в себе си искрата Божия.
Неговата съдба е да бъде заедно с други воини, но понякога му се налага да практикува сам изкуството на сабята; ето защо, когато е далеч от другарите си, той се държи като звездите на небето.
