Прави го, когато се почувства объркан. По този начин се освобождава от напрежението и оставя интуицията да си работи на воля, без да позволява на своите страхове или желания да й влияят. И така, някои проблеми, които са му се стрували неразрешими, намират разрешение, някои болки, които е мислел за непреодолими, изчезват, без той да прави каквото и да било.
Когато той трябва да се справи в трудна ситуация, той си служи с тази техника.
Воинът на светлината чува забележки от рода на: „Не искам да говоря за някои неща, защото хората са завистливи.“
Подобни думи разсмиват воина. Завистта не може да причини зло, стига да не допуснем това да стане. Завистта е част от живота и всеки човек трябва да се научи да се справя с нея.
Впрочем воинът рядко говори за плановете си. Ето защо, хората понякога си мислят, че го е страх от завистта.
Той обаче знае, че всеки път, когато говори за някоя своя мечта, изразходва част от енергията на тази мечта, за да я изрази с думи. И ако говори твърде много, рискува да изразходи цялата енергия, която му е необходима, за да действа.
Воинът на светлината знае каква мощ притежават думите.
Воинът на светлината знае колко ценни са упоритостта и смелостта. Често се случва в схватка да му бъдат нанесени удари, които не е очаквал. И той разбира, че по време на войната врагът ще спечели някоя от битките. Когато това се случва, воинът страда заради раните си и си почива, за да възстанови поне малко енергията си. Веднага след това обаче той отново започва битката за своите мечти.
Защото колкото повече време остане извън нея, толкова по-голяма е вероятността да се почувства слаб, да се изплаши. Ако конникът падне от коня и не се качи на него още на следващата минута, никога повече няма да има смелостта да го направи.
Воинът на светлината знае кое си струва труда. Той решава кога да действа, използвайки вдъхновението и вярата си. Случва му се да среща хора, приканващи го да участва в битки, които не са негови или пък не го засягат, да се сражава на бойни полета, които са му непознати. Тези хора искат да въвлекат воинът на светлината в стълкновения, които са важни за тях, но не и за него.
Много често това са близки на воина хора, които го обичат, вярват в силата му и — тъй като са разтревожени — се стремят да получат помощта му на всяка цена.
В такива моменти той се усмихва и показва любовта си, но не приема предизвикателството. Истинският воин на светлината винаги избира бойното си поле.
Воинът на светлината умее да губи. Той не се преструва, че поражението му е безразлично, използвайки фрази като „Е добре, това не е чак толкова важно.“ Или: „Всъщност аз изобщо не съм искал това.“ Той приема поражението като поражение и не се опитва да го превърне в победа.
Горчива е болката от раните, безразличието на приятелите, самотата на загубата. В подобни моменти той си казва: „Борих се за нещо и претърпях неуспех. Загубих първата битка.“
Тези думи му дават нови сили. Той знае, че няма човек, който винаги да печели, и умее да различава успехите от грешките си.
Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш. Воинът на светлината знае това.
Ето защо той много внимава за своите мисли. Зад добрите намерения се крият чувства, които никой не иска да признае дори и пред себе си: отмъстителност, самоунищожение, вина, страх от победата, злорадстване над чуждото нещастие.
Вселената не ни съди: тя само ни съдейства да постигнем онова, което желаем. Ето защо воинът има смелостта да погледне в сенчестите кътчета на душата си, за да разбере дали не иска за себе си нещо, което е грешно.
Той винаги обръща внимание на мислите си.
Исус е казал: „Думата ви да бъде: да, да; не, не.“ Когато воинът поеме някаква отговорност, той държи на думата си.
Онези, които дават обещания, а не ги изпълняват, изгубват самоуважение, срамуват се от постъпките си. Животът на тези хора представлява бягство; те изразходват много повече енергия да намерят редица извинения за това, че не са удържали на думата си, отколкото би била необходима на воинът на светлината, за да изпълни ангажиментите си.
Понякога той също поема необмислени отговорности, които са в негов ущърб. И въпреки, че не повтаря повече тази грешка, спазва обещанието си и плаща цената на своята импулсивност.
Когато победи в някоя битка, воинът празнува. Тази победа му е коствала много трудни моменти, нощи на съмнения, безкрайни дни на очакване. Още в древността да отпразнуваш успеха си е било част от самия ритуал на прехода.
Другарите на воина съзират радостта му и си мислят: „Защо го прави? В следващата битка може да претърпи разочарование. Може да си навлече гнева на неприятеля.“
Воинът обаче знае каква е причината да постъпва така. Той се радва на най-хубавия подарък, който победата може да му донесе: увереността.
Воинът празнува днес вчерашната си победа, за да има повече сили за утрешната битка.
Идва ден, в който съвсем неочаквано воинът открива, че не се бори с предишния ентусиазъм.
