Огрява онази част от Вселената, която му е предопределена, и се опитва да посочва галактики и светове на всички, които наблюдават небето.
Постоянството на воина скоро ще бъде възнаградено. Постепенно ще се приближат и други воини, а приятелите ще се обединят в съзвездия със свои символи и тайни.
Понякога воинът на светлината изпитва усещането, че живее едновременно два живота. Във единия той е длъжен да върши неща, които не му харесват, да се бори за идеи, в които не вярва. Но съществува и друг живот, който воинът открива мечтите си, книгите, във срещите с хора, които мислят като него.
Воинът прави така, че постепенно двата живота се доближават един до друг. „Има мост, който свързва това, което правя с онова, което бих искал да правя.“ — мисли си той. Малко по малко неговите мечти започват да вземат превес над еднообразието, докато воинът разбере, че е готов за онова, което винаги е искал.
И тъй нужна е само малко дързост — и двата живота се превръщат в един.
Забележи пак това, което ти казах: „воинът на светлината се нуждае от време за самия себе си. Той използва това време за почивки, за съзерцание, за да осъществява контакти с Всемирната душа. Дори и в разгара на битката той умее да медитира.“
Има случаи, когато воинът сяда, отпуска се и оставя нещата около него да продължават сами своя ход. Гледа на света като зрител, не се опитва да израсне, нито пък да се смали — иска само да се остави на течението на живота.
Постепенно всичко онова, което му се е струвало сложно, започва да изглежда просто. И воинът се изпълва с радост.
Воинът на светлината е предпазлив с хората, които мислят, че познават пътя. Те са толкова уверени в способността си да вземат решения, че не схващат иронията, с която съдбата пише живота на всеки един от нас; и винаги недоволстват, когато неизбежното почука на вратата им.
Воинът на светлината има мечти. Мечтите му го тласкат напред. Но той никога не прави грешката да вярва, че пътят е лесен, а вратата — широка. Знае, че Вселената функционира така, както функционира и алхимията:
Има моменти, в които трябва да действаш, и моменти, в които трябва да се примириш. Воинът умее да ги различава.
Когато се учи да борави със сабята си, воинът на светлината открива, че трябва да разполага с пълно бойно снаряжение — а то включва и доспехи. Воинът тръгва да си търси доспехи и чува предложенията на различни продавачи.
„Използвай ризницата на самотата!“ — казва му един.
„Използвай щита на цинизма!“ — отвръща друг.
„Най-сигурните доспехи са да стоиш настрана!“ — казва трети.
Воинът обаче не им обръща внимание. Изпълнен със спокойствие, отива до своето свещено място и намята неунищожимия плащ на вярата.
Вярата парира всички удари. Вярата превръща отровата в кристална вода.
„Вярвам на всичко, което хората ми казват, и после винаги се разочаровам“ — твърдят другарите му.
От голямо значение е да вярваш в хората; воинът на светлината не се бои от разочарования, защото познава мощта на своята сабя и силата на своята любов.
Впрочем той умее да разграничава нещата: едно е да приемем Божиите поличби и да разберем, че ангелите ни дават съвети чрез устата на ближния ни. Съвсем друго е да сме неспособни да вземаме решения и винаги да очакваме другите да ни казват какво трябва да правим.
Воинът вярва в другите, защото — преди всичко — вярва в себе си.
Воинът на светлината гледа на живота със снизхождение е и строгост. Сблъсква се с тайни, чиито отговори ще намери някой ден. Често си казва: „Но този живот е лудост!“
И е прав. Погълнат от чудото на всекидневието, той забелязва, че невинаги е в състояние да предвиди последствията от своите постъпки. Понякога действа несъзнателно, спасява някого несъзнателно, страда, без да знае защо е тъжен.
Да, този живот е лудост. Но голямата мъдрост на воинът на светлината се проявява в това, да подбере добре своята лудост.
Воинът на светлината оглежда внимателно двете колони, издигащи се отстрани на вратата, която той възнамерява да отвори.
Едната се нарича Страх, а другата се нарича Желание. Воинът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише: „Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.“
Воинът поглежда колоната на Желанието, на която пише: „Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.“
Воинът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереност на човек, който знае какво иска, той отваря вратата.
Воинът на светлината прави едно много ефикасно упражнение за духовно израстване: наблюдава с голямо внимание нещата, които върши автоматично — като например да диша, да премигва с очи, да забелязва предметите около себе си.
