Върнаха се в трапезарията и изгасиха лампите, за да могат да наблюдават пътя. Трима футболисти все още бяха живи и здрави и може би щяха да се появят, за да заместят колегите си. Като работа на смени. На практика Ричър се надяваше, че рано или късно и тримата щяха да цъфнат тук, за да приключи всичко. Тиксото и старият ремингтън му бяха подръка.
— Не сме чули никакви новини — обади се докторът.
— Защото ви забраниха да ползвате телефона — кимна Ричър. — Но той звъня и вие си мислите, че се е случило нещо.
— Според нас са се случили три неща, защото телефонът звъня три пъти.
— Какви по-точно?
— Гангстерската война продължава. Трима си тръгнаха и телефонът звъня три пъти. Може би вече са мъртви.
— Няма как всички да са мъртви. Поне победителят е останал жив. Тези негодници нямат навик да се самоубиват, след като отстранят враговете си.
— Добре де, значи един е оцелял. Може би мъжът в кадилака е видял сметката на италианците.
— По-скоро обратното — поклати глава Ричър. — Онзи с кадилака е много лесен за отстраняване. Защото е сам и защото е нов в региона. Тукашният терен е доста специфичен и човек трябва да му свикне. А италианците са тук по-отдавна от него. Всъщност и от мен, въпреки чувството, че съм пристигнал преди години.
— Мисля, че това не е никаква гангстерска война — обади се съпругата на доктора. — Защо някакъв престъпник от Лас Вегас или бог знае откъде ще се оттегли поради неприятностите на двама от хората си в Небраска?
— Онези двамата пред мотела имаха повече от неприятности — отбеляза Ричър.
— Знаеш какво имам предвид.
— Помисли малко — обърна се да я погледне той. — Представи си, че шефът се излежава край басейна на луксозния си дом във Вегас, пуши си пурата и си гледа кефа. В един момент обаче звъни доставчикът и му съобщава, че е изхвърлен от веригата. Според теб как ще постъпи той? Ще изпрати биячите си, разбира се. Но по стечение на обстоятелствата тях ги елиминират. И какво става? Той е свършен, фалирал. Безсилен, без да е в състояние да реагира. Край с него.
— Сигурно разполага и с още хора.
— Разбира се. Всички разполагат с още хора. Сами решават как да водят битката — двама срещу двама, десет срещу десет, двайсет срещу двайсет. Но в крайна сметка винаги има победител и победен. Приемат отсъждането на рефера и продължават нататък. Държат се като разгонени жребци. Това е в кръвта им.
— Що за банди са те?
— Като всички банди. Печелят пари от незаконна дейност.
— Каква по-точно?
— Не знам. Но едва ли е свързана със събиране на комарджийски заеми. Не е нещо, което е написано на хартия, но е нещо реално. Свързано с физическа сила, с тегло и размери. Такива са и братята Дънкан. Те имат транспортна фирма. Това означава, че превозват нещо от точка А до точка Б.
— Дрога?
— Едва ли. Никой не превозва с камиони дрогата от тук до Вегас. Тя стига до там директно от Мексико или Южна Америка. А може би и от Калифорния.
— В такъв случай става въпрос за пари от дрога. Които трябва да бъдат изпрани из казината. В големите градове на изток, най-вероятно в Чикаго.
— Възможно е — кимна Ричър. — Но със сигурност става въпрос за нещо много ценно. Няма друга причина за струпването на хората им тук. Нещо, на което се усмихваш и потриваш ръце в мига, в който го видиш да минава през портала. Но в случая това нещо закъснява и бойците поемат насам. Те са нетърпеливи, те искат да го видят, че пристига. Защото е нещо физическо, нещо ценно. Единственото им желание е да сложат ръка върху него и да си пазят дяловете. Но преди това трябва да отстранят едно неочаквано препятствие.
— Какво препятствие?
— Мен. Или Дънкан закъсняват по друга причина и се оправдават с мен, или става въпрос за нещо, което в никакъв случай не трябва да попада пред очите на външен човек. Може би районът трябва да бъде тотално прочистен преди появата му. Случвало ли се е да ви заповядат да не излизате за определен отрязък от време?
— Не и в този смисъл.
— А виждали ли сте появата на нещо необичайно?
— Виждали сме камионите на Дънкан, които непрекъснато щъкат насам-натам. Но не и през зимата.
— Чух, че цялата техника за прибиране на реколтата е на ремонт в Охайо.
— Така е. В момента тук има само микробуси.
— Един от които не е в гаража — кимна Ричър. — Местата са три, но автомобилите само два. Оттук следва и най-важният въпрос: какво ценно нещо може да се побере в един микробус?
Джейкъб Дънкан отбеляза, че след като видя мъртвеца в багажника на кадилака, Роберто Касано рязко промени мнението си. Както и Манчини. И двамата приеха, че Ричър представлява сериозна заплаха. Как другояче да реагират? Мъртвецът нямаше следи по себе си. Никакви. Какво му беше причинил Ричър? Уплашил го бе до смърт? Джейкъб виждаше, че Касано и Манчини са дълбоко замислени, и търпеливо чакаше. Накрая Касано го погледна през масата.
— Най-искрено се извинявам — каза той.
— За какво, сър? — любезно попита Джейкъб.
— За това, че не приехме сериозно предупрежденията ти за Ричър.
— Извинението е прието.
— Благодаря.
