Облегнат назад, Джейкъб Дънкан отпиваше с наслада, обзет от дълбоко вътрешно удовлетворение от своето отмъщение. Той беше успял да зърне навреме Касано, който надничаше през прозореца, беше видял 45-калибровия револвер в ръката му. Затова бе удължил разговора с иранеца, подчертавайки на висок глас лоялността си към Роси, и бе успял да запази самообладание в очакване на изстрела. Всичко приключи добре благодарение на неговата съобразителност и храброст. Перспективите за двойна печалба придобиха плът и кръв. Ричър беше заключен под земята и надеждно охраняван от двамата му най-добри хора. Но най-хубавото беше, че стоката вече пътуваше. Както винаги малка част от нея щеше да бъде заделена за лична употреба на фамилията. Нещо като невинно отчупване от тортата, което придаваше смисъл на цялата опасна операция.
— За нас! — вдигна чашата си той, очевидно доволен от живота.
Ричър откри подходящ нож в едно от чекмеджетата на кухненската маса и сряза останките от пластмасовото фенерче, залепнали по цевта на пушката. Онези тъпаци нямаха никаква представа за силата на барута. Заряд, който бе в състояние да изстреля тежък куршум с няколкостотин километра в час, образува газов балон с достатъчно енергия да унищожи всичко по пътя си. Затова фенерчетата ги правеха от метал и ги монтираха зад цевта, а не пред нея. Изхвърли изкривените късове пластмаса в кофата за боклук, озърна се и попита:
— Къде ми е шубата?
— В гардероба — отвърна съпругата на доктора. — Когато се прибрахме, аз я скрих между другите палта. Помислих си, че в джобовете й може да има нещо важно.
— И онези типове не ги преровиха, така ли? — попита Ричър, хвърляйки кос поглед към коридора.
— Не.
— Май не ги наритах достатъчно. Няколко допълнителни шута в главата може би щяха да повишат коефициента им на интелигентност.
Съпругата на доктора го накара да седне и се зае да разглежда пораженията по лицето му.
— Носът ти изглежда ужасно — констатира тя.
— Знам — рече Ричър, който виждаше част от въпросния орган — зачервен и чудовищно подут. За пръв път виждаше носа си без помощта на огледало.
— Съпругът ми трябва да го погледне.
— Нищо не може да направи.
— Трябва да бъде наместен.
— Вече го направих.
— Не, говоря ти сериозно.
— Можеш да ми повярваш, че е наместен по най-добрия възможен начин. Но ако искаш, можеш да почистиш раните. Със субстанцията, която използва преди.
Дороти Коу се зае да й помага. Започнаха да мият лицето му. С гъба и топла вода. После взеха парченца памук, потопени в щипещата течност, и дезинфекцираха кожата около носа му, която се беше разцепила. Откритите рани пареха ужасно. Съпругата на доктора работеше старателно, без да бърза. Когато най-сетне приключи, Дороти Коу изплакна лицето му с още вода, която внимателно попи с книжна салфетка.
— Боли ли те главата? — попита съпругата на доктора.
— Малко — призна Ричър.
— Знаеш ли коя дата сме днес?
— Знам.
— Как се казва президентът?
— На кое?
— На Дружеството на производителите на царевица в щата Небраска.
— Нямам представа.
— Трябва да те бинтовам.
— Няма нужда — поклати глава Ричър. — Само ми дай някакви ножици.
— За какво са ти?
— Ще видиш.
Тя отиде да търси ножици, а той придърпа ролката тиксо. Изряза парче с дължина двайсет сантиметра и го постави на масата с лепилото нагоре. После изряза още едно, дълго около пет сантиметра, и го сгъна във формата на триъгълник. Хвана го с края на пръстите си и внимателно го залепи върху по-дългото парче на масата, точно в средата. После го вдигна и силно го притисна към лицето си. Получи се широка сребриста лента, която започваше от едната скула и завършваше на другата, малко под очите.
— Това е най-добрата превръзка на света — доволно обяви той. — Преди време ме прехвърлиха със самолет от Ливан в Германия с разпорен корем. Червата ми се държаха точно на такава превръзка от тиксо.
— Но тя не е стерилна.
— Да речем, че е почти стерилна.
— Със сигурност не е удобна.
— Главното е, че мога да виждам.
— Прилича на бойна татуировка — обади се Дороти Коу.
— Което е допълнително предимство — усмихна се Ричър.
Докторът влезе в стаята, закова очи в лицето му, но не каза нищо. Вместо това поклати глава и попита:
— Какво ще стане оттук нататък?
