Изведнъж вратата отлетя на пантите си в противоположната посока. За част от секундата зърна фенерче, прикрепено към пушечна цев. После пушката гръмна. От упор, под ъгъл надолу, на сантиметри от сгънатите му колене. Грохотът беше оглушителен. От дулото излетя дълъг огнен език, последван от кълбо дим. Куршумът удари стъпалото, вдигайки облак прах. Във въздуха се разлетяха трески, примесени с парченца пластмаса от разбитото фенерче, което миг по-рано стърчеше на няколко сантиметра пред дулото. После огненият език изчезна и къщата отново потъна в непрогледен мрак. Ричър отпусна мускули и скочи надолу. Десният му крак се приземи на най-горното стъпало, левият — на следващото. Тялото му зае позиция за атака, стабилно и балансирано. Използвайки визуалната памет от краткия проблясък на изстрела, той светкавично се наведе към мястото, на което би трябвало да е пушката, сграбчи я с две ръце, изтръгна я от хватката на мъжа и с всичка сила заби приклада на мястото, където би трябвало да се намира лицето му. Постигна двоен ефект: футболистът отлетя назад, а в същия миг Ричър презареди помпата.
Отстъпи крачка назад, замръзна на място и се ослуша. От стаята вляво долиташе уплашено и разпокъсано дишане. Трапезарията.
— Докторе? — подвикна той. — Аз съм Ричър. Всичко е наред. Никой не е застрелян. Положението е под контрол, но някой трябва да включи осветлението.
Никакъв отговор.
Пълен мрак.
— Докторе? Колкото по-бързо, толкова по-добре. Разбираш ли?
Нещо в трапезарията се раздвижи. Проскърца стол, някой се блъсна в масата. После докторът отвори вратата. По-скоро осезаем, отколкото видим.
— Имаш ли друго фенерче? — попита го Ричър.
— Не — отвърна докторът.
— Добре. Слез долу и включи бушоните. Внимавай по стълбите. Може би има някакви поражения.
— Сега ли? — попита докторът.
— Само след минутка — отвърна Ричър, обърна се и повиши глас: — Хей, вие двамата на пода! Чувате ли ме?
Никакъв отговор. Ричър предпазливо пое напред в непрогледния мрак. Подметките му не се отделяха от пода и внимателно търсеха евентуални препятствия. Не след дълго опряха в главата на първия футболист, после се плъзнаха надолу, към корема. Дулото потъна в него с едно-единствено рязко движение. Опрян на пушката като състезател по овчарски скок, той се прехвърли към втория нападател, който лежеше на метър по-нататък. И двамата бяха по гръб, приблизително на една линия, изпънали крака в странна симетрия. Изправен между тях, Ричър ги побутна с обувката си. Стиснал пушката с две ръце, той я размаха наляво, после надясно. Като сатър преди нанасянето на решителния удар.
— Ако някой от вас помръдне, ще го гръмна в главата! — извика той. — Същото ще сполети и другия!
Отговор нямаше.
Пълна тишина.
— Добре, докторе, тръгвай — подхвърли той. — И бъди внимателен.
Чу приближаващите се стъпки на доктора, който го подмина и се насочи към стълбите. Бавни и предпазливи стъпки, вероятно на пръсти. Стъпалата заскърцаха под тях. После се появи нов звук, далеч по-уверен. Почукване на подметки по бетонния под.
Десет секунди по-късно лампите светнаха. Телевизорът се включи, дневната се изпълни с възбудения глас на спортния коментатор. Помпата на отоплението забуча. Ричър инстинктивно стисна клепачи, после леко ги повдигна. Пред очите му изплуваха двамата здравеняци на пода. Потрошени от бой, кървящи. Единият беше в несвяст, а другият изглеждаше само зашеметен. Ричър го приспа с отмерен ритник в главата и се огледа. Ролката с тиксо беше захвърлена на канапето. Пет минути по-късно и двамата заприличаха на бройлери — опрели гръб в гръб и плътно омотани с тиксо. През шиите, кръста и глезените. Бяха твърде тежки, за да бъдат местени и Ричър ги остави там, където лежаха — на пода в коридора, прикрили с телата си дупката в пода, причинена от допълнителния изстрел.
