Беше с тъмен костюм, бяла риза и широка вратовръзка във възможно най-нежнозелено. На ревера му лъщеше малка кръгла значка, подобна на емайловите изображения на Мао Дзъдун, които се носеха навремето в Китай, само че вместо председателя Мао от нея се усмихваше Алистър Кроули (нямаше да се сетя, че това е британският сатанист, Ий Хуй ми го каза).
Александър и лорд Крикет се запознаха нащрек. Като видя униформа, лорд Крикет се усмихна. Невероятна усмивка: в нея имаше едва забележима ирония, която обаче нямаше как да не забележиш. Господи, колко ли столетия е косена тази морава! Александър пък нервно подуши въздуха, присви очи и се навъси, все едно си спомняше нещо досадно.
Уплаших се, че ще вземат да се скарат. Но те бързо подеха small talk за Близкия изток, за шиитския тероризъм и за цените на нефта. Изглежда, се бях начумерила, защото лорд Крикет ми зададе класическия въпрос:
— Защо вие руснаците се усмихвате толкова рядко?
— Защото не ни се налага да сме чак толкова конкурентоспособни — казах навъсено. — Така и така сме си нация от лузъри.
Лорд Крикет вдигна вежда.
— Е, тук преувеличавате.
Но отговорът ми, изглежда, го удовлетвори и той се върна към разговора си с Александър.
След като се убедих, че двамата разговарят на безопасни теми, се заех с видеото, бяха го взели назаем от близкия бизнес център. Имаше нещо нелепо в езотеричната презентация, подготвена на програмата Power Point, разбира се. От друга страна, цялата човешка езотерика е такава профанация, че дори Майкрософт не може да я досъсипе.
Докато с Ий се оправяхме с техниката, за пореден път се поддадох на изкушението да й присадя поне калемче морални устои.
— Не можеш да си представиш — говорех тихо и бързо, за да включа възможно повече полезна информация в секундите, с които разполагах — как освобождава душата Кантовият категоричен императив. Все едно криле ми пораснаха, когато разбрах — да, не се смей, — че човекът може да е за нас не само средство, но и цел!
Ий Хуй се намръщи, после каза:
— Права си. Като свърша с Брайън, ще взема да ида до Аржентина на сафари. Отдавна ми се ще да пострелям от вертолет.
Е какво да я правя?!
Не успявахме да включим видеото към лаптопа: bluetooth-ът не искаше да работи, пък и аз никога не бях работила с bluetooth. За известно време задълбах в техническите въпроси и престанах да обръщам внимание на това, което ставаше около мен. Когато най-после реших проблема, лорд Крикет и Александър вече разпалено спореха за ценностите.
— Сериозно ли смятате — тъкмо питаше лорд Крикет, — че има по-добро обществено устройство от либералната демокрация?
— Не ни трябват никакви либерали! За десет години ни съсипаха. Време е да си поемем поне глътка въздух.
Разбрах, че е време да се намеся.
— Прощавайте — включих се и незабелязано за лорд Крикет се заканих на Александър с юмрук, — но ми се струва, че просто не се разбирате. Става въпрос за чисто езиково недоразумение.
— Как така? — попита лорд Крикет.
— Има десетки звукосъчетания, които в различните езици означават съвсем различни неща. Руската дума „Бог“ например в английския език става блато — „bog“. А английската дума „God“ в руския става „година“. Звученето е еднакво, но смисълът е съвсем различен. Същото става и с фамилните имена, понякога е наистина смешно. Така е и с думата „либерал“. Това е класически пример за междуезикова омонимия. В Америка например либералът е човек, който е за контрол върху въоръжаването, за еднополовите бракове, за абортите и съчувства не на богатите, а на бедните. А тук…
— А тук — прекъсна ме Александър — либералът е безсъвестен пор, който се надява, че ще му бутнат някоя пара, ако се кокори невинно и повтаря, че двайсетина тлъсти паразити трябва да продължат да стискат Русия за ташаците, понеже в началото на така наречената приватизация са продавали цветя на нужното място!
— Много грубо! — казах.
— Но пък е истина. А трагедията на руския либерализъм е в това, че въпреки всичко на пора няма да му дадат пари.
— Защо да не му дадат? — попитах.
— По-рано ги гнетеше жабата. Сега ще се насерат. А после парите ще свършат.
Рядко се случва, помислих си, минало, сегашно и бъдеще да се обединят толкова безнадеждно мрачно в едно заключение.
— Вие сте за преразглеждане на резултатите от приватизацията, така ли? — попита лорд Крикет.
— И защо не? — намеси се Ий Хуй. — Ако погледнем трезво, през последните десет хиляди години човешката история не е нищо друго освен преразглеждане на резултатите от приватизацията. И историята едва ли ще спре, понеже няколко души са откраднали много пари. Та дори с тях да си купят и Фукуяма.
Ий много обича от време на време да пуска по някоя радикална, дори разбойническа мисъл и това много пасва на хищната й красота и веднага очарова бъдещата жертва. Сега например веднага забелязах с какво възхищение я изгледа Александър.
— Именно! — каза той. — Трябва да си го запиша. Нямам на какво, за жалост. А Фукуяма какво е? Нещо като гейша?
— Почти — каза Ий Хуй и се обърна така, че Александър да огледа профила й. В профил е абсолютно неотразима.
