От друга страна, нямаше какво да ме омагьосва. Въпреки целия си привиден радикализъм той говореше само за последиците и дори не намекна за причината — плъха горе, който е зает с мляскащото си самосъществуване (точно затова толкова мразя думата „минет“, помислих си, това е то психопатологията на ежедневието). Вероятно все пак Александър беше наясно с всичко, но както е присъщо на плътениците, хитруваше: да живееш в семейната мафия и да не забелязваш как работи апаратът, това става само срещу много пари, а той ги имаше. А може и да не лъжеше… Понеже нали и аз загрях за upper rat и хуй сосайъти чак когато почнах да ги обяснявам в писмото си до Ей. А все още не знаех как мислят вълците.

Пръв се освести лорд Крикет. На лицето му се изписа искрено съжаление (не си помислих, че е искрено, разбира се — просто мимическото майсторство на един британски аристократ изисква именно тези думи). Та той значи си погледна часовника и каза:

— Мога да разбера донякъде емоциите ви. Но ако ще говорим честно, ми е скучно да следвам маршрута, по който се е насочил умът ви. Наистина безплодна пустиня! Хората прекарват в подобни спорове цял живот. А после просто умират.

— Защо? — попита Александър. — Да не би да има други варианти?

— Има — каза лорд Крикет. — Повярвайте ми, има. Сред нас живеят същества с друга природа. Вие, доколкото разбрах, изпитвате сериозен интерес към тях. Та с две думи, тези отвратителни вампири, както се изразихте, не се интересуват от глупостите, за които говорите толкова пламенно. И не се маскират като либерали — тук грешите. Те изобщо не забелязват миражите, които ви карат да се изчервявате и да удряте с юмрук по масата…

Александър се намръщи и наведе глава.

— И едва ли бихте могли да им обясните — продължи лорд Крикет — какво всъщност ви изпълва с толкова яд. Както казва Торо, they march to the sound of a different drummer… Нямат никаква идеология, но това не означава, че съдбата ги е ощетила. Съвсем напротив. Тяхното съществуване е много по-реално от човешкото. Защото онова, за което говорихте току-що, е просто сън. Вземете един вестник отпреди петдесет години и го прочетете. Тъпи черни буквички, нищожни амбиции на мъртъвци, които още не знаят, че са умрели… Това днешното, всичко, за което се палите толкова, по нищо не се различава от вълнувалото умовете тогава — освен че са разместили думите в заглавията. Опомнете се!

Александър съвсем присви глава. Лорд Крикет умееше да подчеква.

— Не ви ли е интересно да разберете какви са тези различни същества? Да разберете по какво се различават от хората?

Александър се притесни съвсем и изсумтя:

— Интересно ми е.

— Тогава край на глупостите и да минем на въпроса. Ще ви разкажа какво се крие зад способността на някои хора да се превръщат в животни — това е реална, а не метафорична способност. Енфи, всичко готово ли е? Изгаси лампите, ако Обичаш…

<p>* * *</p>

— Това, което ще чуете — почна лорд Крикет, — се води езотерично знание. Затова ви моля да го запазите в тайна. Информацията, която възнамерявам да споделя с вас, идва от ложата Розовия залез и още по-конкретно — от Алистър Кроули, Дейвид Бауи, Пет Шоп Бойс и тайната им връзка. Секретността, за която напомням пак, е принципно важна не толкова за ложата, колкото за вашата собствена безопасност. Приемате ли това условие?

С Александър се спогледахме.

— Да — казах аз.

— Да — повтори Александър след миг колебание.

Лорд Крикет натисна един клавиш на лаптопа. На екрана се появи диаграма — човек в поза лотос, по гръбначния му стълб минаваше вертикална линия. На линията имаше отбелязани със санскритски знаци символи, приличаха на шарени зъбни колелца с различен брой зъбчета.

— Вероятно знаете, че човекът не е просто физично тяло с нервна система, ориентирано към възприемането на материалния свят. Във фин план човекът е психоенергетична структура, която се състои от три енергетични канала и седем психични центъра, които се наричат чакри.

Лорд Крикет прокара пръст по нещо, което приличаше на верига на велосипед и съединяваше колелцата на гръбначния стълб.

— Тази фина структура не само регулира духовния живот на човека, но и е отговорна за това, какъв му изглежда околният свят. Всяка чакра е свързана с определен набор психични прояви, на които няма да се спирам. За нас важното е, че съответно на традиционното окултно разбиране, духовното извисяване е съсредоточено в изкачването по централния енергетичен канал на силата, наречен „кундалини“ или „силата на змията“.

На екрана се появи част от диаграмата с обърнат надолу триъгълник в най-долната част на гръбнака.

— В неразгърнато състояние кундалини дреме в тази триъгълна костица, която се нарича сакрум. Сакрумът се намира в основата на гръбначния стълб — той е първата му кост. Или последната — зависи от коя страна броим. В традиционния окултизъм е прието, че тъкмо постепенното запълване на чакрите с енергията на кундалини е същината на пътя на равнодушния към духовните въпроси човечец към светеца, постигнал единство с божеството…

Перейти на страницу:

Похожие книги