— Виж, не мога да ти го обясня, сериозно. Милият Брайън е събрал всичко достъпно по темата. Искаш ли да те запознае накратко с проблема, докато е още жив? Утре следобед сме свободни. Доведи и Александър — мисля, че ще му е интересно. Тъкмо ще го видя.
— Ще е чудесно — казах. — Само дето е много зле с английския.
— Няма проблеми. Брайън е полиглот, знае перфектно пет езика. Включително руски.
— Добре — казах. — Да опитаме тогава.
Ий Хуй вдигна пръст.
— Обаче твоят генерал-лейтенант трябва да ни направи една услуга.
— Каква услуга?
— С Брайън трябва да влезем в храма „Христос Спасител“. Нощем. И да е в петък срещу събота, по пълнолуние. Твоят може ли да то уреди?
— Мисля, че ще може — казах. — Все пак има връзки. Ще поговоря с него.
— Ако забравиш, ще те подсетя — каза Ий Хуй.
Открай време си е такава. Решава си проблемите за твоя сметка и на всичкото отгоре излиза все едно ти е направила услуга. Въпреки че, от друга страна, страшно ми се искаше да видя лорд Крикет — този окултист, покровител на изящните изкуства и любител на лова на лисици.
— А мъжът ти? — попитах. — Той досеща ли се? Имам предвид за тебе.
— Не, разбира се. Какво ти става? Това е лов. Според правилата той трябва да разбере всичко чак в последния момент.
— Но как успяваш да криеш всичко толкова дълго?
— Помагат ми условностите в английския начин на живот. Нали разбираш: отделни спални, викториански ужас от голотата, предвзетият ритуал преди лягане. В аристократичните среди е просто — достатъчно е да се установи определен ред и после го поддържаш. Сложното е друго — непрекъснато да отлагаш развръзката. Виж, това наистина налага да напрегнеш всичките си душевни сили.
— Да — съгласих се. — Самообладанието ти е невероятно.
— Брайън е моят Моби Дик — каза Ий Хуй и се усмихна. — Въпреки че dick-ът му не е много моби…
— Колко години го преследваш? Пет? Шест?
— Шест.
— И кога планираш да…
— До дни — каза Ий Хуй.
Трепнах от изненада. Тя ме прегърна през раменете и прошепна:
— Точно затова сме тук.
— Защо реши да го направиш в Москва?
— Тук е по-безопасно. Освен това ситуацията е много удобна. Брайън не само знае пророчеството, според което свръхплътеникът трябва да се появи именно в този град. Той възнамерява сам да стане свръхплътеник. Не знам защо, но е убеден, че за целта трябва да отслужи в храма, който е бил унищожен и после възстановен, нещо като черна меса по методиката на идиотската си секта. Без свидетели. Единственият му помощник ще съм аз, понеже съм посветена.
— Как така си посветена?
— Той ме посвети.
Внезапно ме порази една догадка.
— Чакай-чакай… Ти самата вярваш ли в свръхплътеника?
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че ще дойде, че ще го видим с очите си и така нататък — както ми писа в писмото си.
— Не съм писала, че вярвам. Писах ти, че Брайън казва така. Цялата тая мистика изобщо не ме интересува. Не ми пука дали свръхплътеникът ще дойде, или не. По-добра възможност за… — тя щракна с пръсти, за да ми стане съвсем ясно какво има предвид — обаче няма да имам.
— Голяма хитруша си!
Ий Хуй се усмихна очарователно.
Чак сега разбрах замисъла й. Вероятно нещо подобно изпитват начинаещите шахматисти, когато разбират замисъла на някоя гениална партия. Развръзката се очертаваше драматична и зрелищна, както го изискват правилата на лова; трудно е да подбереш за последния удар по-добър интериор от храм посред нощ. Нещо повече, вече бе измислена и идиотската, но убедителна легенда за обяснение на случващото се. И дори не беше легенда, беше си чистата истина, щом в нея вярваше обектът на събитието, а допреди минута вярвах и аз. Понеже какво можеше да заподозре следствието?
Изящно и естествено, нито капчица недостоверност. Майсторски план. Аз не одобрявам този спорт, както вече казах, но не можех да не се възхитя на Ий Хуй. Без съмнение тя беше най-добрата ловджийка на света, единствената спортсменка на такова равнище. Погледнах я с уважение.
— И кой ще е следващият? Или още не си решила?
— О, направо не знам. Има невероятни варианти, съвсем неочаквани.
— Какво?
Ий Хуй примижа и изпя със звънливото си гласче:
— Don’t question why she needs to be so free…16
— Мик Джагър? — ахнах. — Как се осмеляваш дори да мислиш за това?
— Че какво толкова? — невъзмутимо възрази Ий Хуй. — Той вече е „сър Мик“, нали? Legitimate target17. Освен това — още ли те вълнува това стихче? Според мен отдавна се е превърнало в реклама, на подводница ако щеш.
Лорд Крикет беше на неопределена възраст. И с неопределен пол, държа да добавя заради точността на описанието. Сестрицата Ий беше споменала, че бил от род на потомствени военни, но това изобщо не личеше по външността му. Когато го видях, дори се сетих за израза „war hero or shero“18 — и това въпреки бръснатата глава и goatee19 брадичката. Лицето му беше наистина интересно: все едно на младини душата му се е стремила към свобода и светлина, но като не е успяла да пробие бронята на самообладанието и дълга, е застинала като въпросителен мехур, раздул физиономията му в учудено-недоволна гримаса.
