— Преместването на кундалини във втората инфрачакра създава много по-зрелищен ефект. Тук вече наблюдаваме класиката, така наречения върколак. Плътеникът не само се превръща във вълк. Може да се каже, че това е супервълк. По-висок е от човек, невероятно е силен и има огромни зъби, но също като човек ходи на задните си лапи — макар че при желание може да тича на четири крака. Фолклорът го изобразява достатъчно точно, доколкото това е била най-разпространената форма на плътеника в Европа. Тук трябва да се спра на една любопитна подробност. Смята се, че трансформацията при върколаците е свързана с определена фаза на луната или с настъпването на здрача. Според фолклорните представи тя приключва по изгрев, понеже нечистата сила не понасяла слънчевите лъчи. Истината е, че тъмнината и светлината нямат нищо общо. Вярно е обаче друго: трансформацията на върколака е краткотрайна, понеже инфрачакра номер две е точка на неустойчиво равновесие и кундалини не може да се задържи дълго…
— Равновесието нали си е равновесие — каза Ий Хуй. — Какво му е устойчивото и неустойчивото?
Лорд Крикет се наведе над лаптопа си и каза:
— Момент. Някъде тука имах слайд на тази тема.
На екрана се появи снимка на Стоунхендж, после зеленикава реклама на каравана, на прозореца й с цел уют, но не много професионално, беше добавена ваза с нарциси, после се появи черна синусоида.
— Ето, намерих го — каза лорд Крикет.
В долната извивка на синусоидата имаше синьо топче. На върха на горната — червено. От топчетата излизаха къси стрелкички със същия цвят, очевидно изобразяваха движението на топчетата.
— Съвсем е просто — каза лорд Крикет. — Двете топчета са в състояние на равновесие. Но ако лекичко отместите синьото топче, то ще се върне в точката, където се е намирало преди това. Ако отместите червеното обаче, то няма да се върне в предишната си точка, а ще се търкулне надолу. Това се нарича неустойчиво равновесие.
— Може ли да попитам нещо — обади се Александър.
— Разбира се.
— Защо едното топче е синьо, а другото е червено?
— Не ви разбрах.
— И стрелкичките също. Защо са избрани именно тези два цвята?
— Не знам. Какво значение има?
— Никакво — каза Александър. — Просто ми е интересно. Може би не знаете, но руската дума за един от оттенъците на синьото — „голубой“, означава „хомосексуалист“. Отдавна си задавам въпроса защо на всички щабни карти стрелките винаги са сини и червени. Все едно основното съдържание на историята е борбата на педалите с комунистите. Помислих, че може да знаете.
— Не знам защо са избрани тъкмо тези два цвята — възпитано отговори лорд Крикет. — Може ли да продължа?
Александър кимна. На екрана пак се появи опашката с черните инфрачакри.
— Както вече казах, втората позиция, при която става трансформацията във вълк, е неустойчива. Ако наложим синусоидата върху рисунката, ще видим, че съседните й позиции — първа и трета — би трябвало да са устойчиви. Първа позиция е позицията на лисицата, за която вече говорихме. Вероятно се питате каква ли е позиция номер три?
— Да — каза Ий Хуй. — Каква е позиция номер три, Брайън?
— Вече казах, че инфрачакрите на плътеника са симетрични на трите долни чакри при човека. Последната инфрачакра, която се намира в самия край на опашката, е огледално отражение на манипура, която е разположена между пъпа и сърцето. В това място централният канал е прекъснат. Кундалини не може да се изкачи към горните чакри, ако зоната около Манипура, така наречения „океан на илюзиите“, не е запълнена с енергиите на истински духовен наставник. Според принципа на Хермес Трисмегист същото важи и за инфрачакрите на плътеника. За да може кундалини да се спусне до най-долната точка, е необходима инволтация на мрака, духовно въздействие на висшата демонична същност, която да запълни с вибрациите си така наречената „пустиня на истината“ — разрива на сенчестия централен канал в средата на опашката…
— И каква е тази висша демонична същност? — не издържах.
Лорд Крикет се усмихна.
— Това зависи от личните ни връзки. В случая всеки си има възможности… И така, стигаме да края на това, което имам право да кажа. Мога да добавя само едно; трета позиция, така наречената „пропаст“, е мястото, където става трансформацията в свръхплътеник.
— Някой успявал ли е да го постигне? — попитах.
— Според някои сведения през 1925 година е успял един ваш съотечественик — московският антропософ Шариков. Той е ученик на доктор Щайнер и приятел на Максимилиан Волошин и Андрей Бели. Шариков, доколкото е известно, е арестуван от ЧК и цялата история е засекретена. При това строго: достатъчно е да ви припомня, че изземат ръкописа на „Кучешко сърце“ от известния писател Булгаков — а това е книга, основана на слуховете около въпросното събитие. Никой никога вече не вижда Шариков.
— И какво все пак е свръхплътеникът? — попита Александър.
— Не знам — каза лорд Крикет. — Все още. Но не можете да си представите колко бързам да разбера…
— Защо рано сутринта си с вечерна рокля и на токчета? — попита Александър.
— Защо, не съм ли хубава?
