— В черно си много хубава — каза той и лекичко потърка буза в моята. — И в бяло също, впрочем.
Вместо да се целуваме, понякога си търкахме бузите. Отначало ми беше смешно, че го прави — в това имаше нещо детско, приличаше ми на малко кученце, После той ми призна, че душел кожата ми, особено трепетно миришела зад ушите. Оттогава изпитвах леко недоволство по време на тази процедура — имах чувството, че ме използват.
— На театър ли ще ходим? — попита той!
— На нещо по-интересно. На лов.
— На лов? И какво ще ловуваме?
— Аз ще ловувам. Ти ще гледаш.
— И какво ще ловуваш?
— Кокошки — казах гордо.
— Да не си гладна?
— Без шегички.
— Тогава защо ще ходиш на лов за кокошки?
— Просто искам да ме опознаеш по-добре. Хайде, тръгваме.
— Веднага ли?
— Да — казах. — Само първо прочети това. Правят ти бизнес предложение.
И му подадох разпечатка на писмото, което рано сутринта бях получила от Ий Хуй по електронната поща.
