Pursuant относно вчерашната ни (наистина много мила!) среща. Оказа се, че докато бяхме оставили момчетата самички и си спомняхме едно време, те са спорили за изкуството. Брайън показал на Александър снимки на някои неща, които планира да изложи съвместно с галерия Saatchi. Първото е инсталацията «Освобождаването на Вавилон» — макет на портите на Ищар, пред които са строени симулакруми на шотландски гайдари десантници с вдигнати полички. Въпросните гипсови фигури предават сексуалната си възбуда на наблюдателя, атакуват възприятията му и го превръщат в подобие на показвания експонат. По този начин зрителят осъзнава физическото и емоционалното си присъствие в изкривеното от гравитацията на въпросния художествен обект пространство. Александър харесал «Освобождаването на Вавилон» — но не и останалото.
Виждала ли си хита на Венецианското биенале — купата сено, в която четири години се крие от районния инспектор първият белоруски постмодернист Миколай Климаксович? Александър казал, че това е плагиат, и разказал за аналогичната купа на Владимир Улянов (Lenin), намираща се в постоянната изложба в село Разлив. Брайън отбелязал, че повторението не е задължително плагиат, че е същината на постмодернизма и че ако се погледне по-широко, си е основата на съвременния културен гещалт, която се проявява във всичко — от клонирането на овци до римейка на стари филми. Защото с какво друго да се занимаваме след края на историята? Именно цитатността, заявил Брайън, превръща Климаксович от плагиатор в постмодернист. Александър възразил, че никаква цитатност не можела да спаси въпросния Климаксович от руския районен инспектор и че дори в Белорусия историята да била свършила, в Русия не се предвиждали дори кратки паузи.
След това Брайън показал на Александър творбата на Asuro Keshami, към която се отнася с особен трепет не на последно място заради сериозните инвестиции, които изискват подготовката и монтажът й. Работата на Кешами, повлияна от творчеството на известната ти Camille Paglia, представлява огромна тръба от еластична червена пластмаса с бели ръбове-зъби отвътре. Идеята е да бъде изложена на открито на един от лондонските стадиони.
Един от най-сериозните проблеми в света на съвременното изкуство е да се измисли оригинална и свежа вербална интерпретация на произведението. Необходими са буквално само няколко фрази, които после да се препечатват в каталозите и обзорите. Често от тази наглед дреболия зависи съдбата на самото произведение. Може би най-важното при това е способността да се погледне на обекта от неочаквана, шокираща страна, което идеално се получава при твоя приятел с неговия варварски свеж поглед към света. Та Брайън значи би искал да получи разрешение да използва мислите, които е споделил вчера с него Александър, за концептуална обосновка на инсталацията. Текстът, който прилагам, е нещо като сплав от идеите на Брайън и Александър:
«В работата на Асуро Кешами „VD-42CC“ се съчетават различни езици — инженерен, технически, научен. На базово равнище идеята е преодоляване: на физическото пространство, на пространството на табуто и на пространството на подсъзнателните ни страхове. Инженерният и техническият езици работят с материала, от който е изработен обектът, но художникът говори със зрителя на езика на емоциите. Когато разбира, че някакви си хора са дали на това малко педалче петнайсет милиона фунта стерлинги, за да опъне путка от изкуствена кожа над запуснато футболно игрище, зрителят се замисля какво прави самият той в този живот и колко му плащат за това, после гледа снимката на педалчето с очилца с рамки от черупка на костенурка и с шарена ризка и изпитва объркване и недоумение, преминаващи в чувството, което германският философ Мартин Хайдегер нарича Geworfenheit. Зрителят получава възможността да се съсредоточи върху тези преживявания — именно те са естетическият ефект, който се опитва да постигне инсталацията».
Брайън предлага на Александър хиляда лири хонорар. Разбирам, че сумата не е голяма, но вариантът на текста не е окончателен и не е сигурно, че изобщо ще бъде използван. Поговори с Александър, ОК? Можете да отговорите на Брайън на същия адрес, в момента сме в малко обтегнати отношения. Той е вкиснат — нощес не го пуснали в заведението «Night Flight». Първо го спрял служителят на face control (не одобрил, че е с маратонки), после от дълбините на този вертеп се измъкнал някакъв холандски сутеньор и му казал да се облече «more stylish». И сега Брайън цял ден ми повтаря: «Stylish? А оня, дето го пуснаха да влезе преди мен? Със зелено сако и синя риза!» И си изкарва лошото настроение на мен. Е, ще се оправим :--)))
И най-важното: да не забравите за пропуска в храма «Христос Спасител»!
