— Какво искаш да кажеш? Престани да казваш
— Слушай, татко. Знаеш ли за касетата? Тази, която Паули направи на Терезината сватба? Накарах ги да направят снимки на жената от касетата.
— Снимки ли?
— Да, снимки. Много хубави снимки станаха. Занесох ги на Престо Чилионе във Вегас…
Когато тя млъкна, Винсънт я гледаше втренчено.
— Утре ще говоря с Дон Корадо.
Но той не каза нищо, с което да потвърди, че е съгласен Чарли Партана да остане свободен и да се счита за невинен.
На следващата сутрин, точно преди обед, Винсънт се обади в дома на Бруклинските височини. Амалия каза, че баща му е в чудесно настроение и може да го приеме в пет часа. Той излезе през задния вход на Пералнята. Не каза на Анджело Партана, нито на някой друг, къде отива. Това беше работа между него и баща му.
Те седнаха на два стола в стил Морис в просторната странична стая, превърната в апартамент за дон Корадо. Тя беше едновременно всекидневна и спалня, боядисана в различни нюанси на синьото; приятни за очите, отморяващи и успокояващи. Проектът, мебелировката и подреждането бяха дело на Мейроуз Прици, но поради принудителния разрив между нея и дядо й навремето, бяха осъществени от нейни колеги.
Столовете стил Морис напълно се различаваха от останалите мебели в стаята. Те си бяха там, откакто Винсънт се помнеше, от времето, когато майка му беше жива, а баща му — млад мъж.
— Какво искаш да направиш, Винсънт? — попита баща му.
— Ами, казвам, че Чарли трябва да си получи заслуженото. Оженил се е за жената, която е участвувала в обира на парите ни. Чарли е измислил всичко това и трябва да плати.
Дон Корадо присви устни и стисна пръстите на ръката си.
— Слушай ме, Винсънт. Никой няма да се измъкне, докато не си получим триста и шейсетте хиляди обратно. Дори и тогава. А сега ще се спра на нравствената страна на въпроса. Ако убием и двамата или единия от тях, това ще създаде прецедент — няма да бъде морално. Чарли е нашият най-добър изпълнител, нашият палач, твоят sottocapo, страхотен, надежден човек. Баща му е моят consigliere. Това са много важни съображения. Мисля, че ако парите бъдат върнати, налага се да проявим снизхождение, освен ако решим, че Анджело Партана и много негови приятели трябва да бъдат убити. Дори ако видим сметката само на жена му, ние няма да имаме работа единствено с тях.
— Какво ще правим? — попита Винсънт. — Ще ги оставим да се измъкнат просто така ли?
— Първо трябва да се задържи и съди Филарджи. Това е най-важното, Винсънт — каза дон Корадо. — След това ще поискам съпругата на Чарли да върне парите, но няма да говоря за това с Чарли.
Издигането на брат му Ед като основен стълб в семейство Прици дразнеше Винсънт. Естествено, Корадо, бащата, беше силата в семейството и Винсънт никога не го оспорваше. Но той считаше, че Ед беше придобил властта си с непочтени към брат си средства; Ед беше настоявал да получи образование.
Винсънт, доста грубовато яко момче, напусна училище на дванайсет години, за да работи с баща си. Той запечата в съзнанието си момента на клетвата за вярност; бе на двадесет години и Анджел Партана стана негов кръстник. Винсънт беше приел всяка клетвена дума към fratellanza-та субективно, сякаш тя защитаваше лично него. Това означаваше: взаимна помощ за всеки член на обществото, в случай на нужда, каквато и да е тя; пълно подчинение на висшестоящите; обидата срещу един от тях е обида срещу всички и трябва да получи възмездие на всяка цена; никога не разкривай имената или тайните на обществото и не се обръщай към правителствените институции за справедливост. Винсънт безкомпромисно спазваше тези правила, защото беше един Прици, и то от върха, а те, правилата, бяха създадени да го защитават.
Но Ед никога не беше проявявал какъвто и да е интерес към „Посвещението“. Завърши университета като един от първите в курса си. Винсънт му се подигра, когато Ед поиска разрешение от баща си да отиде в колеж. Изненада се и се срамуваше, когато Ед влезе да учи право. Според Винсънт брат му се беше измъкнал от задълженията си, защото и Винсънт поддържаше старата сицилианска поговорка, че колкото по-малко се променят нещата, толкова повече те си остават същите. Ед се опитваше да променя всичко. Какво, по дяволите, му беше хубаво на едно образование по мошеничество? Когато приятелите му от детинство Бен Сестеро и Хари Гароне отидоха да учат някакви си там науки, дори имаше моменти, в които Винсънт се тревожеше, чудейки се как семейството ще я кара занапред.
Той се обнадежди, когато след две години следване Чарли Партана прояви здрав разум и напусна университета, но горчиво се засегна, защото Чарли се върна във вечерен факултет, за да го завърши след като беше „посветен“.
