— Това е страхотно. Не мога да повярвам. Това е висока чест да бъдеш приветствана в семейството на fratellanza-та и то от главата на цялата фамилия. Имам предвид особено за жена, която не е сицилианка.
— Прици са наистина сплотени, нали?
— Какво имаш предвид?
— Ами, начинът, по който скроиха номера на Филарджи.
Той беше изненадан.
— Бейби, такава ни е работата. Прици са най-добрите в страната, защото пипат здраво. Хората не забравят с кого си имат работа.
— Господи, все си спомням за оная жена, която сгреши етажа. Ей, богу, наистина нямаше късмет.
— Айрин, хайде! Тя беше свидетел.
— Какъв късмет! Натиснала е погрешно бутона и умря.
— Къде ще вечеряме?
— Не съм много гладна.
— Искаш ли да отидем преди това на кино. Можем да вечеряме после, тъкмо ще огладнееш.
— Кино ли?
— В някой от салоните на Трето авеню — предложи Айрин. — Но дори и по-късно, мисля че няма да огладнея.
Чарли я закара на летището в 8:30 следващата сутрин. Преди да тръгнат, той попълни един откраднат билет — отиване и връщане, първа класа, който беше задигнал от офиса на Ед Прици. Успяха само да си купят вестници преди да съобщят да полета и тя замина.
След като самолетът излетя, Айрин отвори първия вестник.
Обърна на една статия на страница втора:
Имаше снимка на тялото на жената, грижливо поставено на полицейската носилка. До нея в малко квадратче, беше снимката на офицер от полицията.
„Полицията съобщава, че все още няма никакви следи за убийството на Виктория Калхейн, съпруга на капитан Мартин Б. Калхейн, директор на сектора за организираната престъпност от полицейския отдел в Ню Йорк. Мисис Калхейн е била намерена мъртва в луксозен апартамент на четиридесет и първия етаж на хотел «Вангард» в Ню Йорк в понеделник вечерта от наемателката. Тялото на Мисис Калхейн е било проснато върху тялото на Юджийн Гормли, четиридесет и шест годишен частен детектив и професионален бодигард.
В коридора, до апартамента, където е било извършено убийството, полицията намерила гумена кукла, повита в бебешки пелени, но до този момент не може да даде обяснение за случая.
Мисис Елиът Шенкър, наемателката на апартамента, където е станало убийството, заяви: «Беше ужасно. И двамата бяха застреляни в лицето.» Мисис Шенкър се върнала от сутрешно представление на пиеса в Бродуей и намерила труповете.
Капитан Калхейн отишъл незабавно на местопрестъплението. Каза, че жена му отишла в хотела, за да присъствува на благотворителната томбола в панорамната градина, намираща се на четиридесет и третия етаж.“
Айрин остави вестника. Глупавата кучка е отивала на четиридесет и третия етаж, защо е натиснала бутона за четиридесет и първия? Свещена глупост! Облегна се и затвори очи. Тя не само беше пречукала жената на ченге, но това ченге се занимаваше с престъпниците. Този път наистина щеше да се разчуе. Взе отново вестника, защото нещо в написаното не беше наред, но не можеше да разбере какво точно. Тогава й просветна. Там нямаше нищо за Филарджи. Един голям банкер беше отвлечен, а и след три дни все още никой не знаеше нищо!
Прииска й се да смени самолета в Лос Анджелийс и да замине направо за Хонконг.
Когато Чарли отиде в офиса, намери бележка да се обади на Амалия Сестеро.
— Амалия, здравей!
— Той иска да дойдеш и да обядваш с него днес, Чарли.
— Разбира се. Чудесно.
Чарли усещаше, че няма да бъде чудесно. След толкова години неочаквано започна да се среща с дон Корадо твърде често.
След всяка среща нещата се влошаваха.
— Той обича да обядва късно. В два часа, нали?
— Разбира се, чудесно. Много добре, Амалия.
