Загадката Олвър полностью

В началото се постарах да бъда максимално дискретна. Беше ужасно вълнуващо да се промъквам на пръсти по стълбищата посред нощ. Несъмнено Хавиер е най-внимателният и мил любовник, който някога съм имала. Опитвах се да държа чувствата си настрана от това, което — естествено — беше просто един кратък ваканционен романс. Чаровен, начетен, но за съжаление абсолютно фалирал, подкрепян финансово от брат си, който търгувал с автомобили, Хавиер ме караше да се смея и обещаваше да си намери всички мои филми на DVD. Така де, и двата ми филма. Прекарахме общо шест нощи заедно, но за първи път през живота си чувствах, че мога да бъда напълно искрена с мъж. Нямах нищо за губене. Може би защото още отначало бях решила, че това е малка забежка, нямах никакви задръжки. Хавиер ме намираше за ексцентрична и забавна. Никога не бях се самоопределяла нито като едното, нито като другото. Последната ни нощ заедно Хавиер ме помоли да остана с него. Във Франция! В първия момент се засмях. Да напусна съпруга си на моята възраст беше донякъде нелепо, а и всеки път, когато съм мислила за това, съм си представяла, че Кон ще бъде този, който ще си тръгне, а не аз, макар, признавам, мисълта за нов живот, за втори шанс, определено беше освобождаваща.

През това време Алис си вършеше своите неща, най-вече висеше с мадам и останалите от екипа на академията, като подобряваше своя френски. Сигурна съм, че знаеше за мен и Хавиер, но никога не направи и най-малък коментар. Предполагам, че й е било неприятно дори да мисли за това. През последните двайсет години ме беше слушала да се оплаквам от Кон, но винаги ме беше уверявала, че нещата ще се оправят и че двамата сме чудесна двойка. Горкичката Алис, тя вечно виждаше само най-доброто у хората. Дори у съпруга си.

Последната сутрин пред заминаването ни се промъквах през фоайето, когато заварих Алис седнала там. Беше към седем и половина, зората едва изгряваше над долината. Тя ни най-малко не се изненада, като ме видя. А след това директно ме попита:

— Колко добре познаваш съпруга ми, Мойя?

Глътнах си езика. Какво беше пък това сега? Да не би рано-рано тази заран Оливър да й беше звъннал по телефона, за да признае прегрешенията си? Да не би да беше решил да я напусне? Трябваше да отиграя ситуацията изключително внимателно.

— Божичко, Алис, какво говориш? Да не си пийнала повечко снощи?

Тя ме изгледа. По-точно впери поглед в мен и буквално ме прониза.

— Как смяташ, дали е честен човек?

— Господи, Алис, смятам, че трябва да идеш да си доспиш! — отвърнах бодро, като се мъчех гласът ми да не издаде колко съм нервна. Какво можех да си помисля? Дали беше открила нашата афера? Ако е така, навярно беше за добро. Дали сега щеше да напусне Оливър? Трябваше ли да си призная? Дали чувствата ми към Оливър бяха непроменени след дните, прекарани с Хавиер?

Алис стана от масата, прибра се мълчаливо в стаята си, без да ме погледне, и затвори вратата зад гърба си.

Аз буквално литнах към своята стая и начаса звъннах на Оливър. Той беше сънен и ужасно се подразни, когато с нервен шепот му обясних какви ги приказва жена му.

— Не ставай смешна, Мойя! Тя знае само онова, което съм й казал. Аз поне винаги съм бил много внимателен. Какво, за Бога, си й казала ти!

Аз, естествено, настоях, че съм невинна, но Оливър побесня.

— Нямам нужда от тези глупости! Пиша. Не мога да се разсейвам. Не ми звъни повече.

И аз не му звъннах повече. Денят си продължи привидно нормално, но до един момент. Алис беше особено мълчалива. С Хавиер прекарахме сутринта заедно, като се сбогувахме много искрено и мило. При мисълта, че повече няма да го видя, се разплаках. Неговите очи потъмняха от скръб.

С Алис тръгнахме за летището и прекарахме два неприятни и уморителни часа в чакалнята. Използвах времето, за да прехвърля отново наум последните събития. Дали тя знаеше? Как е узнала, при това точно тук? Винаги ли е знаела? Оливър заслужаваше ли всичко това? Какво всъщност исках аз? А, да, също така дали изразът на лицето на Кон ще се промени дори и на косъм, когато научи?

Когато повикаха пътниците за нашия полет, аз окончателно осъзнах, че с него ще се върна в живот, изпълнен с неудовлетворение, раздразнение и скука.

На летището настъпи ужасна суетня, когато обявих, че не възнамерявам да се кача на самолета. Натовареният вече багаж беше разтоварен обратно, трябваше да се идентифицират моите куфари и да ми се върнат, а вследствие на това полетът закъсня. Прегърнах Алис и й се извиних. Не й казах за какво точно, но извинението беше искрено. Тя сама щеше да се сети.

Когато се върнах в академията, Хавиер тъкмо си заминаваше. Видя ме и целият грейна.

— Ma fille! — рече.