Нещата при мен се развиха отлично. Живеем живот, много различен от този, който смятах, че винаги съм искала. С Хавиер планираме да управляваме заедно нашето речно бистро. Той ще готви, а аз ще съм салонна управителка, като от време на време — в зависимост от клиентите — ще изнасям кратка безплатна кабаре програма. Надяваме се да изкарваме достатъчно през лятото, за да може да прекарваме спокойно кратките зимни месеци в малката ни вила. Децата ми побесняха от моето решение. Бяха много засегнати, но смятам, че скоро ще ми простят. Кейт и приятелят й ще ни дойдат на гости следващия уикенд и щом видят колко съм щастлива, веднага ще разберат защо постъпих така. Кон се държи прекрасно по всички финансови въпроси. Кейт ми каза, че изглеждал облекчен, задето съм се махнала, и започнал да носи кафтан из къщи.
Ужасена съм от онова, което Оливър стори на Алис. Тъкмо когато смятате, че познавате някого! Оказа се, че съм им звъннала по телефона точно вечерта на нападението. Честно казано, съм в пълен шок.
Знам, че не постъпих честно с Алис. Целият живот не беше справедлив към нея. Най-нечестно обаче постъпи Оливър. Засега малцината, които знаеха за нашата връзка, си държат устата затворена, но следващия месец, когато започне процесът, кирливите ризи наистина ще се извадят пред всички. Сега живея нов живот и последното, от което имам нужда, е противните подробности от миналото ми с Оливър да застрашат бъдещето ми с Хавиер.
Мога да направя състояние, ако продам историята си, но няма да го направя. От уважение към клетата Алис.
Към края на октомври миналата година в "
— Райън ли? — попитах. — Първият Райън, с когото се запознах, беше младеж от Ирландия и работеше тук през лятото на 1973 година. И той беше Райън, Оливър Райън.
— Това е името на съпруга ми!
Двете се засмяхме на съвпадението. Алис беше смаяна и ми показа снимки на мъжа си. Веднага установихме, че става дума за същия Оливър. Вече по-възрастен, но все така красив. Нямаше как да го сбъркам с друг. С Алис си говорихме почти цялата нощ. Зарадвах се да разбера, че Оливър е станал преуспяващ писател. Спомних си, че Майкъл го беше споменал в писмата си. Алис се шокира, когато й разказах основните събития от онова лято — пожарът и смъртта на сина и баща ми. Знаеше, че като млад Оливър е прекарвал лета в чужбина — самата тя се беше влюбила в него на един гръцки остров — но явно той никога не беше споделял с нея подробности от лятото на 1973 година. Само й беше споменал, че е работил в някакви лозя. Това ми се стори странно, защото помнех колко беше травмиран от случилото се и беше много чудно как за всичките тези години никога не е споменавал за пожара или за загиналите. Случилото се през онова лято не можеше лесно да бъде забравено, особено пък от Оливър. От уважение към личния му живот не споменах на Алис за дълбоката му връзка с папа и Жан-Люк, защото си дадох сметка, че щом той четирийсет години не е отворил дума за тях пред съпругата си, значи има основателна причина да ги е заровил дълбоко в съзнанието си. Все така дискретно не споменах и Лора в друг смисъл, освен като част от компанията на Оливър, но Алис явно знаеше за нея. Сватбеното тържество на Алис и Оливър било в ресторанта на Майкъл, макар че, доколкото разбрах, Оливър и Майкъл вече не били приятели, а Алис спомена, че сестрата на Майкъл загинала при трагични обстоятелства преди много години. Клетата Лора.
— Оливър много ми помогна след пожара. Беше много разстроен.
— О, радвам се да го чуя… имам предвид да чуя, че е бил така отзивчив — не без гордост отвърна Алис.
— Да, той, разбира се, скърбеше за папа и Жан-Люк, но настоя да разчистим библиотеката, където работеха двамата с папа. После ми разказаха, че там Оливър свършил работа като за десетима мъже. Сигурно е бил съсипан и от това, че цялата им обща работа с папа е станала на пепел. Той работеше толкова усърдно по преписите за папа.
— Баща ти е пишел? — попита Алис.
— Да. Малко съм изненадана, че Оливър никога не ти е разказвал всичко това. Баща ми го ангажира да препише всички приказки, които беше разказвал и записвал за Жан-Люк.