И въпреки цялото му отвращение, почувства как страстта отново го обзема. Тя командваше тялото му, не сърцето, или разумът. Но как можеше да го направи отново, след като скръбта по брат му не го напускаше? Сигурно беше някакъв изрод. Изпитваше и отвращение от факта, че Присила се досеща за природата на терзанията му. Тя се бе примъкнала до него, бе поставила длан върху панталона му и се затърка като котенце о него.
— Не ме ли харесваш повече, Буба?
Дори и в здрача не беше трудно да се забележи, че под памучната й рокля няма нищо. Членът му се бе втвърдил под нежните милувки на пръстите й и стон на самопрезрение се изтръгна от гърлото му.
Той я отблъсна.
— Остави ме на мира.
Тя бясно отметна глава назад и скочи със свити юмруци.
— Добре. Но да знаеше, че ако си ми направил бебе, ще съжаляваш страшно. Татко ще те убие.
И с това грозно, макар и малко комично предупреждение, тя се скри в мрака, оставяйки го по-нещастен от всякога. А той си беше мислил, че това е невъзможно.
Сега се размърда от летаргичното състояние, в което беше изпаднал, и помоли Рос да повтори въпроса си.
— Попитах те дали има останало кафе. Но не се притеснявай. Като гледам, май има.
Рос си наля остатъка от канчето и го свали от огъня.
— Лидия каза да ти предам, че ти е оставила фасул, ако си гладен.
Рос поклати глава.
— О, това е чудесно. Благодаря ти, че наглеждаше нещата. Можеш да си ходиш вече, аз ще загася огъня.
Буба се поколеба и Рос, усещайки, че разсеяността на Буба се дължи на скръбта по Люк, изчака, като отпи бавно от кафето си. Не искаше да принуждава момчето. По-добре само да му разкажеше какво го тормози. И ако Буба искаше да сподели мъката си с него, Рос с готовност щеше да го изслуша.
— Спомням си онзи бик, който имаха съседите ни в Тенеси. Вземахме го от време на време за нашата крава — започна Буба без всякакво предисловие. Той се изкашля и приглади с ръка панталоните си, после издърпа безцелно някакъв провиснал конец от ръкава на ризата си. — И всеки път, когато те… е, всеки път, когато той й се качваше, тя после се отелваше.
— Да — каза Рос, като отпи още една глътка от кафето, загледан в мъждукащите въглени.
— Чудех се — Буба се изкашля, — дали е така и с нас. Хората, искам да кажа.
Рос изля утайката от кафето на земята и се изправи. Свали шапката си и я закачи на един гвоздей на фургона, смъкна ризата си и наля вода в един ламаринен леген, който използваше за миене. След като наплиска обилно лицето и врата си, той каза:
— Ако имаш предвид, дали една жена зачева всеки път, когато е била с мъж, отговорът е не.
Той енергично избърса лицето си с кърпа.
— А колко пъти мислиш, че… Искам да кажа, ако си… знаеш, ако си се изпразнил вътре няколко пъти, три или четири, дали не е възм…
— Буба — каза Рос, слагайки ръка върху рамото на момчето. — Защо не ми разкажеш какво те безпокои?
Буба умолително вдигна поглед към лицето му, после унило сведе глава. Рос усети как крехките рамене на момчето до него се разтресоха под ръката му в безмълвен плач.
И цялата история се изля като порой — за това, колко много желаел Присила, как направо оставал без ума и дума всеки път, когато я види, за това, как му се наложило да подкупи Люк да свърши и неговата работа, за да може да се срещне с нея онзи ден край реката. Той разказа как бяха прекарали онзи следобед. Призна също така, че му е било за пръв път и е било много хубаво.
Той плачеше, вече без да се срамува, бършейки очи в ръкава на ризата си.
— Ако не бях я чукал тогава, Люк щеше да си е жив и здрав. Всичко стана заради мен. Бях се превърнал в някакво животно, докато през това време са му прерязали гърлото.
Рос изпсува към небето. Кому бяха необходими тези страдания на момчето? Не му ли стигаше смъртта на братчето му?
Той сведе поглед към изкривеното лице на Буба и почти му завидя за чисто човешкото качество да страда толкова много заради друго човешко същество. На възрастта на Буба беше извършил първото си убийство. Не беше почувствал нищо друго, освен чувството на възторг. Не беше почувствал дори и частица угризение на съвестта, още по-малко пък разтърсващото отчаяние на младия човек до него. Буба не знаеше колко щастлив е, че може да изплаче мъката си.
— Ти нямаш никаква вина за това, Буба — изрече с равен глас Рос. — Люк обичаше да скита сам. Това можеше да се случи по всяко време. Чисто съвпадение е, че се е случило, когато си бил с Присила в същото време. — Рос си спомни за дните, когато толкова много бе желал Лидия, как бе мислил, че ще умре, ако не легне с нея. — Няма мъж, който да не познава какво е да желаеш определена жена.
— Проклятие, иска ми се никога да не бях я докосвал. Сега ми разправя, че сигурно била бременна. Мама ще ме убие. Ако нейната не я изпревари.
Рос се изсмя с пълно гърло и Буба го изгледа изумен.
— Много ли харесваш Присила?
Рос не искаше да говори лошо за нея, ако момчето наистина я обичаше, или си мислеше, че я обича.
Буба се размърда неспокойно.
