В действителност тя беше презирала дълбоко Виктория Коулман заради красотата и грациозността й, но беше твърдо решена да поеме каузата в борбата за благочестие.
— Мистър Грейсън, ако двамата решат да се оженят, това ще ви успокои ли? — запита Мама Лангстън, отмахвайки с решителна ръка първоначалната реакция на предложението й.
Хал Грейсън прокле деня, в който се бе съгласил да поеме задълженията на водач на кервана. Освен земеделието, нямаше друга област, в която да се чувства специалист. Усетът му да избере най-подходящия ден за сеитба беше безценен, но как да постъпи в този случай?
— Да — въздъхна той.
— А какво ще кажеш ти, злобна и мръсна на всяко гърне стара мерудия? — обърна се тя към Лиона Уоткинс, която се задъхваше от напиращия отвътре гняв и безсилие.
— Това е най-голямото безсрамие, на което някога съм ставала свидетелка! И което ще бъде последвано от още по-големия Содом и Гомор, в който този фургон ще се превърне!
— След като си толкова запалена да следиш и контролираш какво правят другите хора в креватите си, защо не се опиташ да направиш същото и в твоя?
— О!
Лиона Уоткинс закри гърдите си с ръце, сякаш Мама Лангстън я беше шибнала с камшик. Тя излезе извън фургона, като преди това хвърли злобен поглед към Грейсън, с който изрази огромното си разочарование от него.
— Мисис Лангстън предложи двамата да се оженят — обяви тя на всеослушание пред комитета отвън. — Аз си измивам ръцете и мисля, че всички трябва да се молим да ни отмине грехът и Господ да ни запази от дяволските злини около нас.
— Не искаме да ви задържаме повече, мистър Грейсън — намеси се Мама Лангстън, без да обърне внимание на шума, който се носеше отвън. — Искам да разговарям с Лидия и Рос. Зик, ти също можеш да тръгваш. Прибирай се във фургона преди нашите юнаци да са го направили на трески. Направо пощръкляват, когато ги затворим на едно място за малко по-продължително време.
Зик и Грейсън си тръгнаха. Лий не бе спрял да плаче през цялото време. Лидия рухна върху едно от столчетата с гръб към Рос. Мама Лангстън се зае с бебето.
Рос беше бесен, когато й заговори.
— Казах ти, че не искам да спя на това дяволско легло, но не, ти трябваше да ме накараш да легна в него. Е, сега видя какво стана.
Лидия го погледна през рамо.
— Аз? — Говореха ниско, което правеше още по-отчетлив гнева им с пламнали очи и стържещи интонации. — Да, исках да легнеш в леглото си. Беше премръзнал и мокър. Но кой ме довлече от другия край на фургона да спя до него? Ще ми кажеш ли? Кой без малко не ми изби зъбите, докато ме настани до себе си?
Тя се извърна към бебето и му загука кротко.
Рос удари отворената си длан с юмрука на другата.
— От първия миг, в който те видях, увисна като воденичен камък на шията ми.
— За мен беше цяло удоволствие да се намирам в компанията ти, с всичката ти сприхавост, злобни погледи и обидни думи, мистър Коулман.
— Трябваше да ме събудиш сутринта, когато си почнала да кърмиш Лий. Щях да стана още тогава и нищо нямаше да се случи.
Тя го изгледа повторно, с отвращение.
— Ти се събуди пръв! Не е моя вината, че се загърна с одеялото и отново заспа.
— Не съм се загърнал — процеди той между зъби.
— Не си! Та ти ми изкара ангелите, когато се събуди. Скочи като някоя ранена пантера, когато чу гласа на мистър Грейсън. Ти лежеше толкова близо до мен и Лий, че направо бяхме в прегръдката ти. Щеше да изскубеш косата ми!
— Ако питаш мен, действително заслужаваш да ти я пооскубя. Ако не беше толкова разрошена и…
Бурният смях на Мама Лангстън прекъсна тирадата му. Двамата с Лидия се втренчиха изумени в нея, докато тя изтриваше просълзеното си от смях лице.
— Вие двамата вече се карате направо като мъж и жена!
Рос бясно започна да закопчава ризата си. Той я бе облякъл по време на една от гневните тиради на мисис Уоткинс, но не бе имал възможност да я закопчее.
— Аз те обичам, Мама Лангстън, теб и цялото ти семейство. Вие винаги сте били добри към мен и Виктория, преди тя да почине, но този път ще те помоля повече да не ми се бъркаш в работите ми.
— Добре — изненада го тя с неочакваното си съгласие. — Но първо искам и аз да си кажа думата и никой няма да напусне фургона, преди да съм свършила.
Тя стъпи здраво върху двата си крака обути в ботуши и Рос си помисли, че дори динамит не би успял да я помръдне от мястото й. Не можеше да стигне много надалеч поради проливния дъжд и разкаляната земя, така че нямаше смисъл да потегля толкова рано. Друсна се на другия стол и притисна главата си в ръце.
Лидия му хвърли къс поглед и се удиви от позата му. Точно такъв го беше видяла и първия път, понесъл всички земни несгоди върху плещите си.
— Рос, моля те, изслушай ме — обърна се към него Мама Лангстън, — ще позволиш ли на тази мръсна стара вещица Лиона Уоткинс да те изрита от кервана?
— Не — отвърна сбито Рос. — Тя няма нищо общо с моето решение. Трябваше да си отида още когато почина Виктория. Мога спокойно да стигна до Тексас и сам и вероятно доста по-бързо.
— С Лий?
— Все ще се оправя някак си.
