При вида на разрошената Лидия, облечена само в съблазнителната си тънка нощница, добродетелта на мисис Лиона Уоткинс придоби диамантена твърдост. Лидия обаче не го забеляза и продължи:
— Стана ми много неудобно, че лежа в леглото на мистър Коулман, а той зъзне долу в дъжда. Казах му да дойде и да си легне на сламеника, защото беше целият подгизнал и трепереше от студ. Това е всичко. Аз останах до него, защото нямаше къде другаде да спя.
— Добре помня какво видях — изсъска жената; мършавата й шия се източи като на проскубана кокошка.
Пяна покри тесните й безцветни устни.
— Ти изобщо знаеш ли какво е жена да спи до мъж, Лиона Уоткинс? — нахвърли се върху нея Мама Лангстън, като с усилие прехвърли едрото си тяло вътре; зад нея пристъпи и Зик.
Беше навлякъл панталони върху долните си гащи, които носеше целогодишно. Правата му коса стърчеше в немислими кичури навсякъде от главата. Лиона се вкамени още повече от вида му.
— Ти имаш само едно дете. Това означава, че си извадила огромен късмет единствения път, когато си легнала до съпруга си.
Лицето на Лиона Уоткинс първоначално загуби цвят, но само миг след това пламна в алено. Устните й се раздвижиха безгласно.
— Нямам намерение да слушам повече тия безсрамни дрънканици — изтръгна накрая тя от себе си, като едновременно с това се завъртя като пружина около оста си. — Ти, уважаеми водачо на кервана, какво мислиш да направиш, за да спреш разпространението на греха сред децата?
Грейсън въздъхна уморено, поклащайки глава. Собствената му съпруга, колкото и да беше толерантна, и тя бе настръхнала от отвращение сутринта при посещението на мисис Уоткинс със съобщението, че мистър Коулман и „онази безсъвестна уличница“ спели заедно във фургона му. В първия момент Грейсън не беше повярвал на думите й. Той бе станал свидетел на страданията на Рос след смъртта на съпругата му. Бе видял сгърченото лице на мъжа, когато бяха спускали боровия ковчег в земята. Спомни си гневната му реакция, когато заведоха момичето във фургона да накърми сина му. Грейсън не вярваше, че Рос ще потъне в грехопадение с коя и да е жена, още повече с момиче, към което той не криеше презрението си.
Но въпреки всичко Рос беше мъж. Млад, прав и здрав. С повече енергия, и както подозираше Грейсън, с повече страст от обичайното. А момичето не изглеждаше никак лошо, особено след като я бяха изкъпали и преоблекли.
Той погледна Лидия, след това заби смутен поглед в пода. Кой нормален мъж не би реагирал по този начин в положението на Рос? За добро или за лошо, момичето въплъщаваше в себе си всичко онова, което един мъж би пожелал у една жена. Той решително вдигна очи към Рос и се сви от убийствената омраза, която лъхаше от цялото му лице. Зелените му очи пламтяха с адски огън.
— Съжалявам, Рос — изрече Грейсън, като разпери умолително ръце. — Ако питаш мен, цялата работа не заслужава и грам внимание. Но тук има и деца, за чието възпитание трябва да мислим и… — Той повдигна безсилно ръце и гласът му замря.
— Не се тревожи — изръмжа Рос. — Не обичам да се натискам там, където съм нежелан. А сега, ако обичате, омитайте се всички оттук.
— Почакайте само една минутка — нареди Мама Лангстън. — Това вече е прекалено. — Тя се обърна към Рос. — Ти си необходим на този керван. Има ли някой друг, който да познава конете по-добре от теб? — После се извърна към Грейсън. — Кой е най-добрият стрелец в кервана? Кой винаги си идва пълен от лов? А? Да кажеш нещо? И искаш да изриташ този мъж от кервана само защото се е спасил от дъжда във фургона си? Че аз щях да го считам за последния глупак, ако не го беше направил.
— Моля ви, мистър Грейсън… — започна Лиона Уоткинс.
— Спокойно, госпожа — изръмжа Зик.
За първи път в живота си този кротък човек беше повишил тон. Всички бяха изумени, но най-много мисис Уоткинс, която наистина загуби дар слово.
— Що се отнася до бръщолевенията, че тези двама млади души тук се предавали на греха, оставям ги за сметка на кухата ти глава. Няма и две седмици, откакто тя роди дете. Изглежда, че и представа си нямаш колко време трябва да мине след това, за да легне с мъж?
Лицето на Лидия пламна под погледите на всички. Тя се обърна умолително към Рос. Той стоеше неподвижен и напрегнат като индианец с пълно пренебрежение към всичко, което ставаше край него. Лидия се обърна към Лиона и вложи в очите си цялото презрение, на което беше способна. Другата не издържа и отмести поглед, но още не бе загубила напълно кураж.
— Това не се отнася за нея и подобните й! — извика тя.
— Всяка жена изпитва болка — каза Мама Лангстън. Тя кръстоса ръце върху масивната си гръд и си пое дълбоко дъх. — Този проблем си има и своето решение. Мистър Коулман и Лидия могат да се оженят.
Във фургона настъпи объркване.
Рос изръмжа:
— В ада ще се оженя за нея!
Лидия изхълца:
— За никого няма да се женя.
Грейсън се обади:
— Мама Лангстън, тук вече прекали.
Зик само се засмя от възторг.
Мисис Уоткинс нададе вопъл:
— Господи, законната му съпруга още не е изстинала в земята.
