Тревогата беше издълбала дълбока бръчка по средата на челото между гъстите му вежди и Мама Лангстън нежно се усмихна на уязвимостта на един мъж, който толкова упорито се стремеше да изглежда студен и непристъпен.
— Не, само е малко шумен. Но скоро ще се успокои.
Не беше много лесно, но Лидия успя да се справи, притискайки Лий към себе си, сякаш се канеше да го кърми, докато през това време Мама Лангстън му напъха биберона в устата, с който се беше мъчила да го храни на следващия ден след раждането му. Бяха го измайсторили от гумена ръкавица и нахлузили върху гърлото на малко шише.
След първоначалното изобилно кихане, кашляне и задавяне, Лий и биберонът се сприятелиха и той засука лакомо, докато накрая стомахчето му се напълни и той щастливо заспа.
Двете жени обмисляха какво да правят по-нататък. Мама Лангстън щеше да носи млякото всяка сутрин, когато Рос отиваше при конете си. Ако Лий се събудеше преди това и започнеше да вдига шум, трябваше да го изтърпи. На обяд щеше да донася още една бутилка, а вечер — две. Поне за известно време решението бе намерено.
На следващата сутрин докато Рос се бръснеше, а Лидия му приготвяше закуската, като се правеше, че не чува напъните на Лий във фургона, Рос й направи забележка:
— Защо си оставила Лий да реве така?
Тя отметна непокорен кичур коса от лицето си, като се изправи от огъня. От дългата вилица капеше мазнина.
— Не съм направила нищо лошо и ще ти бъда благодарна, ако не ми говориш с този тон, сякаш ме обвиняваш за нещо.
Чувството за собствената й вина и топлината от огъня бяха разпалили животворен руменец по бузите й.
— Добре е за детето да си поплаква по малко, за да си прочиства дробчето — продължи тя. — Така няма да се разглези.
Мама Лангстън я беше посъветвала да отговаря така, ако Рос я попита.
Той изтри лицето си от сапунената пяна. Тя беше права, разбира се, но не знаеше какво е да няма кой да те приласкае, когато си ожулил до кръв лакътя си, защото през това време майка ти е заета с поредния си клиент.
— Не го оставяй да плаче прекалено дълго, обърни му после внимание.
— Мислиш ли, че щях да го оставя да плаче, ако нещо не беше наред?
Рос захвърли кърпата и нахлузи шапката си.
— Твоето първо и единствено задължение е да се грижиш за Лий. Или си забравила, че това беше единствената причина да се оженя за теб? — И той се отдалечи към корала.
— Копеле — изсъска Лидия през зъби.
— Нищо чудно да е такъв — обади се изневиделица зад нея Мама Лангстън. Лидия мигновено се завъртя, изплашена, че някой е чул как е нарекла съпруга си. — Може би затова е толкова чувствителен на тая тема. Но какъвто и да е, този човек с всеки изминал ден става все по-странен и по-странен. Завчера, например, когато пресичахме реката, никога не бях виждала мъж, уплашен колкото него, когато си помисли, че нещо може да ти се е случило. И когато излезе от фургона, изглеждаше като ударен с дърво по главата. — Тя се загледа подир дългата, изпъната от гняв фигура на Рос, докато той се скри между дърветата. — Да се чудиш какво му е на акъла, а? — каза тя развеселено. — Е, а сега да се погрижим за закуската на младия господин.
Тъй като Рос беше зает по цял ден беше трудно да се справят. През нощта беше малко по-сложно. Лидия се обръщаше с гръб към него и разкопчаваше дрехата си, сякаш щеше да го кърми; после измъкваше бутилката с кравето мляко. Рос дори не подозираше какво става. Но Лидия беше загрижена и за друго.
— Какво казваш на Норууд?
— Казах им, че едно от малките ми е болно и няма да е зле да го храня известно време с мляко.
— Ти го плащаш, нали?
— Имам малко скътани пари. Не се тревожи. Ще ми ги върнеш, когато мистър Коулман.
Лидия потрепери цялата.
— Нека да не е веднага, моля те, Мама Лангстън.
— Рано или късно той ще разбере. Не можеш да го лъжеш цяла вечност.
— Добре, но нека да е по-късно, моля те.
Седмицата измина без Рос да усети нещо.
След един особено мъчителен преход керванът с радост отседна край един буен ручей с бистра ледена вода. Рос разговаряше със Скаута на чашка кафе, когато Мама Лангстън дойде до фургона с бутилка мляко, скрита в джоба на престилката си.
— Хайде да се поразходим и да поседнем нейде на сянка край потока.
Лидия се съгласи на драго сърце. Източен Арканзас беше много красив. Полските цветя бяха особено буйни по ливадата около потока, а сред дърветата се стелеше гъст тревен килим. Намираше се и дивеч. Почти нямаше случай, в който Рос, или някое от момчетата на Лангстън да се върне с празни ръце. Вечерята им беше далеч от еднообразието на първите дни. Когато минаваха покрай някой град, пращаха хора да купуват хранителни продукти, картофи и понякога лакомства, каквито бяха пресните яйца.
Лидия и Мама Лангстън откриха един огромен дъб и потънаха в сянката му върху гъстия, зелен килим. Лидия намести Лий в прегръдката си и му подаде бутилката с биберона. Той учудващо бързо беше привикнал на кравето мляко и растеше с всеки изминал ден.
