Рос я загледа напълно объркан. Беше виждал мъже, които не отделяха погледа си от дулото, миг преди черепът им да се пръсне, но никога не беше ставал свидетел на такъв ужас изписан върху нечие лице. Зениците й се бяха разширили толкова, че изпълваха ирисите й до край. Побелелите й, останали без кръв устни, се сливаха с мъртвешката бледнина на лицето.
— Лидия, Лидия. — Гласът му се превърнал в успокоителен шепот и не можеше да си спомни кога бе повдигнал длани, за да обгърне с тях лицето й. — Какво говориш?
— Реката, реката — изрече тя в безпаметство, като стисна още по-силно ризата му.
— Никой няма да те блъсне в реката. Ти си в безопасност.
Тя преглътна с огромно усилие. Той проследи с поглед буцата, която се раздвижи в гърлото й. Облиза устни с език. Дишаше тежко.
— Рос?
Името му беше изречено с въпросителна интонация. Тя се вгледа дълбоко в очите му, сякаш се мъчеше да го разпознае.
— Да.
Тялото й се отпусна облекчено и главата й клюмна върху гърдите му. Останаха така докато дишането й не се нормализира.
— Кой ще иска да те блъска във водата? — запита я той с грапав шепот.
Тя повдигна очи към неговите, но не проговори, само го изгледа с онзи свой поглед, който едновременно го разгневяваше и пленяваше.
— Вече преминахме от другата страна… — Пръстите му галеха скулите, изтривайки следите от сълзи.
— Мама Лангстън…
Той проследи как очите й отново се изпълват с влага, но този път не бяха сълзи на ужас. Отърсваше се бавно от него, сякаш се връщаше отдалеч.
— Мама Лангстън няма да позволи… — Пръстите му застинаха, стигайки до устните й. Бяха влажни. Влагата се събра върху възглавничките на пръстите му. — … да ти се случи нищо лошо.
Съзнаваше отчаяно, че всеки момент ще я целуне, и не можеше да направи нищо, с което да се възпре. Правото на избор му бе отнето много отдавна. Моментът беше предопределен и да се бори с него означаваше да се съпротивлява на съдбата. Така че той потуши желанието си за съпротива и се остави в ръцете на боговете, които да диктуват постъпките му. Главата му бавно натежа към нея.
В първия миг устните им само леко се допряха. Пръстите й се забиха с всичка сила в гърдите му. Той изчака, за да се убеди, че няма повече място за отстъпление. После нагоди устните й устните й под своите, като ги погали с крайчеца на мустаците си и ги натисна, за да ги разтвори.
Сърцето му щеше да изскочи, но той не бързаше. Поколеба се, преди да поеме аромата на дъха й и очакването от онова, което щеше да последва след срутването на първата преграда.
Докосна горната й устна с връхчето на езика, леко, толкова леко, че не беше сигурен дали е успял да го направи, докато не усети взривния, накъсан дъх да излита от устните й и да се влива в неговия.
Килватерът на някакъв друг съд по реката разлюля ферибота. Двамата загубиха равновесие. Рос стоеше на колене и когато тя политна назад върху постелята тялото му я последва. Горещите есмералдови очи се впиха в лицето, косата, насочиха се към гърлото й, оттам се прехвърлиха към гърдите и отново се върнаха върху устните й, на които не бе успял да се насити. Тя лежеше безмълвна и неподвижна като под жертвения нож на жрец.
Пръстите на едната му ръка разрошиха косите й и се заровиха в кожата й. Той се намести удобно, докато гръдната му кост не легна върху вдлъбнатината между двете гърди.
И когато устните им се сляха, инстинктът взе своето. Беше обучен да се целува на тринайсетгодишна възраст от една от приятелките на майка си в бардака. Курвата бе замъкнала момчето в стаята си в един скучен, бездеен следобед и го бе довела до безмилостна възбуда при въвеждането му в изкуството на целувката. Беше го обучила с каква точно сила да засмуква, за да държи устните заключени една в друга, как да върти езика сякаш обира протекъл мед с него, и как да го стрелка и прибира в задъхваща смяна на темпото. Ученикът й се бе оказал повече от блестящ. Притежаваше природен талант за това и още преди да падне здрачът беше довел обучението си до края. Дъртата курва също бе открила някои нови неща за себе си.
Рос приложи всичките си знания и практика в тази целувка, защото не смееше и да мисли, че ще има още.
Но очакването му не го беше подготвило за разтърсващата й сила. Действителността бе надхвърлила всяко въображение. Устата й беше великолепна. Сладка и влажна ямичка, която той на воля изследваше с езика си. Прерови я цялата, толкова отдавна го изгаряше желанието за това. Прекара езика си по всичките й зъби, погали я по небцето, изследва хлъзгавите очертания на устните й, игриво закачаше връхчето на езика й със своя. И всмукваше така, сякаш искаше да я погълне цялата без остатък и да я разтвори в себе си.
Не осъзнаваше гърлените звуци на животинска възбуда, които се изтръгваха от гърлото му чак до момента, в който фериботът се удари в арканзаския бряг на реката. И тогава животинското ръмжене достигна до ушите му. Той за момент беше озадачен откъде идва то.
