И когато проумя, се дръпна рязко от нея. Очите й бяха странно уголемени и озадачени, също както и преди да я целуне. Но сега вече страхът в тях бе намалял. Устата й бе розова и сочна, бляскава от целувките му. Кожата около устните — зачервена от твърдите му мустаци.
Той се бе разтворил изцяло в целувката й. Тя го бе накарала да забрави всичко — кой беше той, коя беше тя… коя беше Виктория.
Скочи на крака и грабна шапката си. Нахлупи я и без да хвърля поглед към Лидия, прекрачи прага на фургона, като за малко не се блъсна в Мама Лангстън, която тичаше към него.
— Е, какво стана? — запита тя задъхана.
— Наред е — изрече той късо, преди да се отдалечи.
Мама Лангстън се усмихна.
Същата нощ в лагера имаше празненство. Бяха достигнали повратната точка и всички ликуваха, че реката вече е зад тях. Измъкнаха цигулки от сандъците и засвириха. Пееха се песни и се разнасяха кани с уиски за зажаднелите мъже. Малко от тях отказаха да бъдат почетени тази нощ. Децата получиха възможност да останат до късно навън. Дългият поход щеше да продължи на следващата сутрин, но тази нощ всички бяха забравили за него.
Това беше славен ден и за Лидия. Целувката на Рос я беше убедила, че не всички целувки са отвратителни, че някои от интимностите между мъжа и жената могат да бъдат вълшебни.
Но този ден щеше да се вреже в паметта й с още едно събитие. В него секна млякото й.
В първия момент тя си помисли, че възбудата на Лий се дължи на необичайния шум в лагера. Но малко след това, когато го кърмеше, преди да го приспи, осъзна че бебето е гладно. Млякото не му стигаше.
Тя изстиска колкото успя от гърдите си и той заспа накрая върху гърдите й. Твърде изтощена и емоционално възбудена от случилото се през деня върху ферибота, тя заспа още докато го държеше, останала без сила дори да го нагласи в сандъчето.
Размърда се, когато дочу стъпките на Рос по-късно. В тази ничия земя между съня и бодърстването тя отбеляза само, че той лъха на уиски. На следната сутрин се оплакваше от ужасно главоболие, докато Лий в същото време надаваше гладен вопъл.
— Нахрани го, за бога — простена той, докато завързваше обувките си.
Тя знаеше, че няма никакво мляко, но въпреки това разкопча ризата си и доближи зърното до устицата му. Уплашена от това, което щеше да стори Рос, ако разбереше, че млякото й е секнало, тя зае нападателна позиция.
— Ако снощи не беше се напил, сега нямаше да те боли толкова главата.
Той се изправи, като примижа от болка, и се запъти към изхода на фургона.
— Не бях пиян. Макар че Господ ми е свидетел — опитах се да го направя.
След няколко минути Лий целият се разтърсваше от рев, личицето се бе зачервило, размахваше ръчички и краченца от безсилие и глад. Лидия беше близо до ръба на паниката. Не разбираше нищо от бебета, ако не се смяташе краткия й опит с Лий. Какво правеха майките, когато млякото им пресъхне? Даваха им краве мляко? Да, но как щеше да го направи, без Рос да разбере?
Седеше на пода, притиснала Лий в прегръдките си и го люлееше успокояващо, като му пееше поред всички песни, които й идваха на ум. Детето задряма, но след малко инстинктът му го върна към гърдите й, и отново нададе жален писък.
— Какво му става тая сутрин? — запита Рос, прекрачвайки входа на фургона, след като се беше обръснал.
— Не знам — излъга Лидия. — Може да го боли коремчето. Или пък вчерашното веселие да го разтревожило.
Очите им се срещнаха за миг, припомняйки им целувката. После и двамата виновно отклониха поглед.
— Не се притеснявай със закуската — каза Рос. — Не съм гладен. Ще направя кафе, а ти се погрижи за Лий.
Докато Буба караше фургона, Лидия се опитваше да успокои бебето с ясното съзнание, че каквото и да направи, нищо няма да е от полза.
През обедната почивка се появи задъханата Мама Лангстън.
— Това дете пищи цяла сутрин. Какво му е?
Рос оправяше сбруята на впряга. Лидия зашепна трескаво със сълзи в очите:
— Мама, трябва да ми помогнеш. Млякото ми спря. Не знам как да го нахраня.
Жената я загледа безмълвно, за пръв път лишена от дар слово.
— Сигурна ли си? Кога го забеляза?
— Снощи. Не му стигна, преди да заспи. А тая сутрин вече нямам нищо. Какво да правя?
Мама Лангстън проследи тревожния поглед на Лидия — Рос разговаряше с мистър Кокс. Момичето действително имаше право да се разтревожи, но сега не трябваше да я притеснява допълнително.
— Ще взема малко мляко от кравата на Норууд и ще му го дадем даже ако се наложи насила да му го изливаме в гърлото. Не се безпокой, иначе състоянието ти още повече ще се влоши. Дръж се естествено, сякаш нищо не се е случило, говори му разумно. Не е необходимо да разбере, че нещо не е в ред.
— Ти няма да му кажеш, нали…
— Няма. Поне не веднага… — каза Мама Лангстън и напусна.
Върна се толкова бързо, колкото беше излязла.
— Ще остана тук с Лидия и Лий следобед да оправим детето.
— Благодаря ти — каза Рос през рамо. Вече беше освободил Буба. — Да не е болен?
