Той набра полата и фустите й до кръста. Тя отчаяно простена и се опита да стисне бедра. Той брутално се освободи от останалото бельо и после разтвори бедрата й с коляно. Втвърденото му мъжество пулсираше и той бързо се намести върху нея.
Ако това беше Кланси, Лидия щеше да го гледа в очите с цялото си презрение и омраза, на които беше способна. Но тя не можеше да ненавижда Рос и вместо да го изгори с пламъка на огнения си поглед, тя извъртя глава встрани, докато той проникваше в нея. Тя не очакваше раздиращата болка, която разкъса тялото й. Изви се в дъга и нададе кратък вик.
Рос потъна в нея и натисна още по-силно. Когато тя го пое, той замря. Започна да гълта въздуха шумно, на пресекулки, и след малко разумът му започна да се възвръща. И тогава той проумя какво е правил. Бесът на ревността, който бе обагрил в червено целия свят, беше издухан като мъгла и той се оказа лице в лице с едно горчиво съжаление.
И удоволствие. За чиято интензивност дори и не предполагаше, че може да съществува.
Той не искаше да изпита удоволствие. Но въпреки това то го пронизваше целия, разума му, сърцето му, корема му, мъжеството му, проникнало толкова дълбоко в нея. Трябваше да направи някакъв опит, за да разбере, дали не сънува. Може би това беше негова фантазия, еротичен продукт на мъж, изпаднал в алкохолен делириум.
Той леко се раздвижи, не желаейки да се разбуди от съня, в случай, че сънуваше. Беше истина. Размърда се върху нея и чудодейното усещане отново го прониза.
— Не — прошепна той, — не може да е толкова хубаво с теб.
Гласът опровергаваше думите му. Беше гласът на мъж, изпитващ най-върховното физическо удоволствие. На мъж, който обича.
Но грешеше. Не можеше да допусне такова изживяване. Не трябваше. Той се отдръпна с мисълта да се измести, тялото му не искаше да го послуша и той отново потъна в тая сладка дълбочина.
— Проклятие, не може да бъде толкова хубаво с теб — скръбно въздъхна той в шията й.
Разрушавайки и най-добрите му намерения, ръката му се придвижи между телата им. Намери едрите й зрели гърди и ги заопипва с алчността на слепец. Шепата му се изпълни от чудна плът. Галеше кадифената кожа, изучаваше зърната й с връхчетата на пръстите си, наслаждавайки се на меката им тъкан, докато започнаха да се втвърдяват под възглавничката на палеца му.
Без да проумее, че е помръднал, той отмести ръка и зарови уста в гърдите й. Мустаците му я галеха в неволна ласка, докато накрая устните му откриха зърното, надуто и зачервено. Затвориха се около него, като в същото време езикът му го галеше бързо. После го всмука нежно, пое го в устата си, разтапяйки се върху езика му с вкуса на жената под него…
Главата му се повдигна и той се вгледа в очите й, които се бяха разширили и го гледаха в някакъв унес. Видя собствените си пръсти, побелели от напрежение, вкопчени около китките й. Веднага ги пусна. Ръцете му потънаха в косата й.
Отмятайки главата й назад, той съедини устата си с нейната със същия плам, с която бяха свързани телата им. Натискът върху устните й се усили, докато накрая езикът му се обвърза с нейния; нямаше сили да контролира целувката си, както и пламъците, които го изгаряха в слабините.
Устните му открояваха името й сред стакатото от ниски и гърлени звуци, израз на върховно задоволство.
Дълго след като възбудата беше отшумяла в него, той остана да лежи върху нея в някакво безпаметство. Не можеше да си спомни момента, в който се бе отдръпнал от нея, притискайки я после плътно до себе си и разтваряйки се в благотворния мрак.
— Здравей — поздрави го уморено курвата. — Казвам се Пърл.
Господи! Това беше последният й клиент за нощта и оная кучка мадам Ла Рю й го връщаше, загдето й беше надумала сутринта, като й пращаше тая свиня. Денят беше повече от съсипващ, проклетият му Четвърти юли. Улиците на Оуентаун гъмжаха от мъже, работници по железницата. Бяха плътна маса, разгонена като стадо бизони и тя имаше усещането, че всички без изключение са минали през леглото й. Беше страшно уморена и вътре в нея всичко пулсираше като жива рана. А сега трябваше да обслужи това животно.
— Да не си от железницата? — запита го тя с напразната надежда да завърже разговор.
Кланси Ръсел изсумтя подигравателно, когато тя затръшна вратата след него.
— Вместо да дрънкаш, вземи да облекчиш малко топките ми.
И той поглади панталоните си.
Събирайки останките от професионализма си, Пърл се насили да се усмихне, въпреки погнусата. Беше мръсен като боклукчия и вонеше до седмото небе.
— Първо да ти видя парите.
Предпочиташе да пукне, отколкото да позволи на това животно да я докосне с пръст без да си плати.
Кланси зарови ръка в джоба си за парите, които бе успял да прибере от една маса за игра на покер — играчите се бяха хванали за гушата за някаква раздадена ръка. Парите се бяха оказали достатъчни да си купи хубав обяд и бутилка уиски. Сега изпълваха приятно стомаха му, като го караха да се чувства човек за пръв път от доста седмици насам. Той подхвърли монетите върху почти разпадащото се нощно шкафче, покрито с жълт плетен шал.
