— Пърл? Така ли ти казват? — изгука той, като покри едната й гърда с длан и започна да я стиска. — Хубаво именце, Пърл. И ти си хубавичка като именцето си. И ти се отнесе добре със стария Кланси. Много добре се отнесе.
Тя възпря сълзите си. Може би ако го оставеше да получи каквото иска, щеше да успее после да извести шерифа за тоя мистър Коулман.
— Благодаря ти — прошепна тя през сълзи.
— Трябва да знаеш, че старият Кланси винаги се отблагодарява, Пърл. Да, господа. Кланси Ръсел винаги си връща онова, което счита че дължи някому.
Мръсните му ръце мачкаха корема й, плъзгаха се надолу между бедрата и грубо се забиваха в плътта й.
Пърл стисна зъби и насили подутите си устни за една измъчена усмивка. Секунди обаче това вече изобщо не се усмихваше, защото Кланси вече я натискаше безмилостно, раздирайки вътрешностите й, докато пръстите му дивашки се забиваха в меката плът на гърдите й.
— Причиняваш ми болка — извика тя.
— Ама ти харесва, нали, кучко? — Той пъхтеше и потта му се стичаше на ручеи по мазното чело. — Харесва ти, признай си!
Той я сграбчи с едната си ръка за гърлото и стисна ларинкса й. С всеки тласък на бедрата си усилваше натиска, докато накрая очите й изскочиха от орбитите си и устата й широко зейна. Обзетият от възбуда Кланси дори не забеляза, че изсипа семето си в една вече несъпротивляваща се утроба.
Намериха я чак на другия ден рано следобед. Мадам Ла Рю не можеше да си спомни името на последния клиент на Пърл, нито дори как изглеждаше. Предния ден сякаш цялото мъжко население на Арканзас беше преминало през салона.
— Как да ги запомня всичките? — запита тя обезпокоения шериф. Беше безнадеждно да разчита на съдействието й. Изпотените, вмирисани мъже, жадни за женска плът трудно могат да се различат един от друг.
Но мадам съзнаваше, че това не е съвсем вярно. Беше я споходил и нея един копнеж преди седмица или някъде там. Високият мъж с черната коса и зелените очи. Беше си помислила, че е различен от другите, наблюдавайки го как се движи и държи. Но за неин късмет се бе оказал поредният мухльо, влюбен до уши в жена си, за да чука курва. Тя беше побеляла от бяс, когато той напусна фургона й онази нощ. Но тогава мадам си спомни за момичето с необикновената коса, златисти очи и горда стойка. Може би мъжът не трябваше да бъде винен за любовта си към нея?
Всяко мускулче от тялото й я болеше. Тя се опита да се намести в по-удобно положение, но такова изглежда, нямаше. Фургонът се просмукваше от все още неясната светлина на разпукналата се зора. Всичко беше замряло. След празника миналата нощ всички спяха като пребити.
Мъжът до Лидия също спеше. Протегнатата му през кръста й ръка тежеше като оловна. Дъхът му беше дълбок, и леко раздвижваше косата й захлупена под бузата му. Нежният гъдел от дъха успокояваше, доказателство, че тя не беше прекарала мрачните часова на нощта сама, че някой много по-силен от нея бе лежал покровителствено до нея.
Самотна сълза се отрони от ъгълчето на окото й и се търколи в косата й. Съвсем не беше неприятно да се пробужда край него. А сега той щеше да я презира. Още няколко сълзи последваха пътя на първата.
Може би той беше прав за нея? Може би тя беше родена за курва? Кланси бе забелязал вродената й поквара, зрееща като болест в зреещото й тяло. И беше отговорил на несъзнателния й повик. Рос го бе разбрал още от самото начало. Миналата нощ беше окончателното доказателство за това. Защото точно когато трябваше да се брани със зъби и нокти, тя се бе предала. Твърде много й бе харесало всичко.
Тя се опита да извърне главата си настрани, но косата й беше затисната под главата му и тя се принуди или да гледа право в брезентовия таван, или да го разбуди.
Нещо се бе случило с нея през изминалата нощ, когато Рос се бе раздвижил върху нея. Нещо странно и ужасно, срамно и прекрасно. Когато езикът му докосна и изпи жадно устата й…
Тя притвори очи. Когато той бе отместил ръцете си, тя, вместо да замахне към него, бе обгърнала плещите му и се бе наслаждавала на допира до голата му плът. Пръстите й се бяха забили в силните му мускули, за да го привлекат колкото могат по-дълбоко в нея. Бедрата й се бяха обвили плътно около неговите.
Тя изпита истинско разочарование, когато той се отдръпна от нея и заспа дълбок сън. Това, за което си бе мислила, че ще презира най-дълбоко, нейното тяло го бе обгърнало с топлина и бе съхранило спомена за него. Той щеше да я презира и ненавижда за това, което тя представляваше.
Не можа да сподави едно свое стенание и той се размърда до нея. Пробуждаше се постепенно, като раздвижваше крака и се протягаше. Ръката му около талията й се стегна, после се отпусна. Той си пое дълбоко дъх, после го изпусна в дълга, сподавена въздишка.
Лидия усети веднага мига, в който той отвори очи. Усети погледа му отстрани. Той остана неподвижен дълго, а сърцето й биеше лудо в гърдите. Накрая вдигна ръката от тялото й и седна на пода. Загледа я немигащо.
