Неговият дъх караше кожата й да настръхва, а тялото й сякаш изпадаше в безтегловност.
Тя повдигна ръце към главата му и ги зарови в чернотата на косата му.
Той се вгледа в нея. Фенерът светеше слабо, за да се избегнат издайническите сенки по брезента, но блясъкът му беше достатъчен, за да открои златистото сияние на кожата й. Поръбеното с дантела деколте на ризата й се беше смъкнало почти под полукълбата на гърдите й. Засенчената гънка между тях го привлече с кадифената си мекота.
Показалецът му обходи горната част на ризата от едната до другата страна, после обратно, бавно, като очите му следваха пътя на пръста му. Той вдигна поглед към замрежените й очи и се усмихна на насладата изписана в тях. Разкопча ризата си я и измъкна. Последва я коланът му, а после и панталоните му. Тя не отделяше поглед от очите му. Нейните бяха широко отворени и тъмни.
— Плаша ли те, Лидия?
Тя поклати глава.
— Не. На времето, да. Но вече не.
— Е, ти също ме плашеше на времето.
Той се изсмя леко.
— Аз?
Не можеше да проумее, че той може да изпита страх от каквото и да било.
— Не разбираше ли тогава колко трудно ми беше през нощите във фургона с теб, особено когато се грижеше за Лий, да не се пресегна и да не те докосна?
— Още ли искаш да ме докоснеш?
Той притвори очи като при силна болка.
— Много.
Тя пое ръката му в своята и я прекара по гърдите си, като ги притисна.
— Така ли?
— Господи, да.
Той простена. Присъедини и другата си ръка. Масажираше леко едрите полукълба с любов, повдигаше ги, триеше ги едно в друго, раздалечаваше ги, после ги стисваше и изпълваше шепите си с тях. Тя прошепна името му, когато връхчетата на пръстите му обхванаха зърната й. Властно и нежно, той ги изучава дотогава, докато те не се втвърдиха.
— Ти разтвори ризата ми първата нощ — прошепна тя смаяно.
Невероятно зелените му очи я стрелнаха.
— Бях пиян — изрече с дрезгав глас.
— О — отвърна тя, привеждайки глава от срам. По израза му разбра, че е изрекла нещо, което не трябваше. — Съжалявам много. Аз… не знам за тия неща. Помислих си, че ти би искал…
— Да, бих искал, но…
По дяволите, даже и жена му да беше една от малкото на целия шибан континент, която нямаше да се сгърчи от ласките на съпруга си, той пак нямаше да й признае.
Изпсува ситните копчета, докато пръстите му се мъчеха с тях. Тя нежно захлупи длани върху ръцете му и леко ги отмести. Движенията й бяха бавни и неосъзнато изкусителни, докато ги разкопчаваше едно по едно.
В първия момент се показа само ивица от кожата й, после вътрешните очертания на гърдите й, и накрая хлътналата ивица по средата на стомаха й. Тя се приведе напред докато сваляше ризата си. Косата й се разсипа напред.
Рос не бе изпитвал такъв шум в ушите от момента, в който бе обладал първата жена в живота си преди толкова много години. Беше още момче, но си спомняше пресъхналата си уста, овлажнените си длани и покритата с бисерни капчици пот горна устна, бумкането на сърцето. Сега беше същото.
Той отметна косите й и се взря в гърдите й. Бяха пълни, с коралови връхчета, чудесно оформени, високи, заоблени, привличащи. Гърди на мадона — гърди на любовница. Спомни си първата нощ, когато я видя, с напращели от мляко гърди и жадната уста на сина му, впита в тях. Пресен прилив на кръв изпълни члена му до такава степен, че започна да изпитва болка.
Той положи ръка върху нея, пронизан за миг от хиляди усещания, които преляха от ръката му право в нейното сърце. Погали гъвкавата плът, щастлив.
Лидия усети първо копринения допир на мустаците му, сетне влажната целувка. Тя положи длани върху бузите му и ги задържа. Главата й се отметна назад. Езикът му заигра отново и отново. После се вкопчи с всички сили в нея, стисна силно в менгемето на устните си и засмука здраво.
Останала без дъх от невероятното наслаждение, тя се притисна още по-плътно в него, като инстинктивно нагласяше тялото си към неговото. Накъсан стон се изтръгна от устните му. Ръцете му образуваха опора зад гърба й и тя се изви в дъга върху тях. Той се наслаждаваше с пълна мяра, попивайки всяка частица от плътта й, за която мечтаеше от седмици. Зърната й набъбнаха от влагата, с които ги беше напоил, а после ги подсуши с мустаците. Устата му беше гореща и ненаситна, когато издърпа устните й между своите и ги опари с пламтящ дъх.
Диво желание ги разкъсваше. Рос знаеше, че ако не утоли жаждата си сега, следващият път пак щеше да я обладае насила. Той я повдигна и разлюля главата й под брадичката си, търкайки голите си гърди в твърдите й полукълба.
— Лидия, Лидия — повтаряше непрекъснато, докато и двамата се отпуснаха. Не искаше този път да свърши бързо и грубо, а да бъде нежен и внимателен.
Тя го отблъсна леко.
— Гъделичкаш — заяви тя, като набърчи смешно нослето си.
— Съжалявам, ще я обръсна.
— Не! — каза тя.
Внезапната й тревога го накара да избухне в смях, но той изведнъж изтрезня при спокойната й забележка:
— Имаш толкова много белези.
Тя докосна изпъкналия белег над лявата му гръд. После връхчетата на пръстите й обходиха всяка драскотина и белег по гърдите и раменете му.
— Имаш право.
— От войната ли са?
