Наблюдаваше как лицето й приема онова благоговейно изражение, което беше виждал да я спохожда, когато кърмеше Лий. Боготвореше това изражение и искаше само той да бъде причина за него. Усети как зърната й се напрягат и втвърдяват, как рязко взе да се свива и разпуска коремът й, как се ускорява дишането й и без малко щеше да избухне в кулминацията на своето наслаждение, което трескаво жадуваше.
Членът му запулсира и откри мястото на своето освобождение. За миг той застина върху нея, дишайки тежко, потънал в нея докрай. После погледна в очите й.
— Никога не съм се чувствала така преди, Рос. Така ли трябва да бъде винаги? — прошепна тя, прокарвайки пръст през устните му.
Той притвори очи и поклати глава, не желаейки да ускорява нещата.
— Не. Не може да бъде толкова хубаво.
После загуби контрол върху себе си и бедрата му подкараха в луд ритъм срещу плътта й. Той направи всичко, за което беше чувал из бардаците и нощем около лагерния огън. Излизаше от нея, за да се забие след миг до дъно.
Дразнеше връхчетата на гърдите й с гръдния си кош, масажираше корема й с мощните напъни на своя, галеше бедрата й със силните си ръце. Беше разтворен в нейното лоно, в сладостта й, и искаше никога да не се връща обратно.
Лицето й изразяваше екстаз и това още повече усили неговия. И когато освобождението дойде, той усети с цялото си тяло пронизалата я и разтърсваща тръпка. Останаха вплетени един в друг сякаш някакъв безименен и щедър бог беше ги захвърлил в небесата, а после нежно и внимателно ги бе върнал долу.
Лидия лениво прокара пръсти по лъсналия му от пот гръб, докато почиваха изтощени в обятията си. Рос накрая събра сили, повдигна се от нея и се обърна по гръб, гълтайки жадно въздух.
Остана неподвижен доста и Лидия попита колебливо:
— Рос, добре ли си?
Беше събрал достатъчно сили, за да се изсмее гръмогласно:
— Лидия, как можеш едновременно да си толкова опитна и толкова невинна?
Претърколи се до нея и я загледа нежно. Къдрави кичури бяха залепнали по изпотените й бузи. Кожата й блестеше със сиянието на удовлетворението. Полупритворените й очи гледаха доволно и сънливо. Господи, толкова е красива, помисли си той. Прегърна я нежно.
— А сега да поспим.
Тя се сгуши в тялото му, благодарна за покоя, който той излъчваше. Скоро сънят ги унесе и заспаха отпуснати един до друг, с леки усмивки върху устните.
Рос се събуди с някаква необичайна отпуснатост. Не можеше да си спомни откога не е спал толкова добре. Преди още да отвори очи, покри лицето си с косата на Лидия и дълбоко пое дъха й в себе си. Тя още спеше. Не искаше да я буди.
Очите му на воля обходиха тялото й. Кожата й беше точно толкова сладка за гледане, колкото и за целуване. Вкусът й още лепнеше върху езика му. Но очите, чиито гъсти и издължени ресници хвърляха сянка по бузите, бяха очи на жена. Блестящи от сълзи, замрежени от страст — те се променяха всеки момент и извънмерно. Възбудата го сграбчи веднага за слабините при спомена за чувствения начин, по който го бяха изгледали.
Устните й бяха леко разтворени. И в този момент не изпитваше никакво друго желание, освен да ги целува. Тя имаше най-възхитителната и сладка уста. И знаеше как да се целува.
Какво ли друго още умееше?
Гримаса свъси веждите му и мустаците му се раздвижиха гневно. По дяволите, защо се измъчваше непрекъснато с такива мисли? Та тя изглеждаше толкова невинна, макар че…
Миналата нощ се бяха сбъднали всичките му сексуални мечти. А тя не се преструваше. Беше чувал, че някои жени притежават способността да изпадат в онази малка смърт, която изпитват всеки път мъжете. Проститутките я имитираха всеки път, защото си мислеха, че мъжете го желаят. Той сериозно се съмняваше, че Виктория дори беше чувала за такова нещо. Но дори и да беше чувала, сигурно щеше да потръпне от отвращение.
Виктория. Най-силно го тревожеха спомените за нея. Липсваше му. Той все още я обичаше. Но как можеше да пази любовта към нея в сърцето си и да се наслаждава на тялото на Лидия с такава сила? Беше ли възможно да си влюбен в една жена и да си като омагьосан от друга. Ненавиждаше сравненията, които разумът му налагаше.
Докато тялото на Виктория беше студен алабастър, то това на Лидия беше като слонова кост, напоена с разтопено злато. Виктория на моменти беше толкова сдържана, та чак го докарваше до бяс. Никога не му беше позволила да я види напълно гола. А Лидия лежеше сега до него без никакви дрехи върху себе си. Прекрасна голота! Тя беше прекрачила границата на пристойността. Тя му се отдаваше цялата, без остатък. Той можеше да прави с нея каквото си поиска. Виктория щеше да припадне още в мига, в който се раздвижеше вътре в нея по начина, по който го беше сторил с Лидия. Щеше да остане неподвижна и да го приеме, но после щеше да стане от леглото, за да се измие, сякаш я беше облял с нечистотии.
